Стажът ще се проведе в Главна дирекция  „Ядрена безопасност“,  „Анализи и оценки на безопасността“ и „Радиационна защита“.

Студентите ще имат възможност:

• да се запознаят с актуалното законодателство в областта на ядрената енергетика;
• да се запознаят с вътрешните процедури и практики в областта на регулирането на ядрени съоръжения и източници с йонизиращи лъчения;
• да се научат да работят със специализиран софтуер и апаратура;
• да вземат участие в реални инспекции на обекти с източници на йонизиращи лъчения или да посетят ядрено съоръжение.

Продължителност на стажа: 1 месец, в периода 13 юли – 12 август 2026 г.

Брой стажантски места, за които е обявен конкурс: 3

Индивидуална месечна заплата: 620,20 евро

Начин за провеждане на конкурса: по документи

Допълнителни умения и опит, носещи предимство за кандидатите: ползване на английски език писмено и говоримо

Минимални изисквания към кандидатите:

• записан 3-ти курс в професионални направления: „Физически науки“, „Химически науки“, „Енергетика“, „Машинно инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Химични технологии“; Архитектура, строителство и геодезия“, „Науки за земята“, „Национална сигурност“
• минимален успех много добър 4.50 от завършен зимен семестър на настоящата учебна година;
• да са български граждани;
• да са на възраст до 30 години.

Необходими документи за кандидатстване:

• автобиография;
• кратко мотивационно писмо, в което да се посочи областта на интереси;
• уверение за среден успех от зимен семестър на настоящата учебна година;
• уверение за записан летен семестър на настоящата учебна година.

Място за подаване на документите: лично или чрез пълномощник в деловодството на АЯР на адрес: София, бул. „Шипченски проход“ № 69 или по електронен път на имейл careers@bnra.bg

Срок за подаване на документите: 31.05.2026 г.

От 13 до 24 април във Виена се провежда Десетият преглед на националните доклади на страните по Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ). На настоящия етап страни по Конвенцията са 98 държави, като България се присъединява към КЯБ през 1995 г. Българската делегация за прегледа се ръководи от г-н Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране и включва представители на АЯР, Министерството на външните работи, Министерството на енергетиката и АЕЦ “Козлодуй” ЕАД.

България е в Група 7 от държави – страни по Конвенцията, заедно с Индия, Беларус, Южна Корея, Монголия, Мианмар, Гърция, Индонезия, Кувейт, Норвегия, Камбоджа, Бенин, Молдова и Европейската общност за атомна енергия Евратом.

На 13 април г-н Бачийски представи мерките, предприети в България за осигуряване безопасността на ядрените централи за периода след последния преглед по Конвенцията през 2023 г. Бяха отчетени стъпките в развитието на ядрената програма на страната ни в светлината на плановете за изграждане на 7 и 8 блок на площадката на АЕЦ Козлодуй. Специално внимание бе отделено на мерките, предприети за диверсификацията на доставките на ядрено гориво за атомната ни централа, развитието на човешките ресурси в ядрения сектор, отразяването на препоръките от IRRS мисията през 2024 г. и партньорските проверки в АЕЦ Козлодуй по линия на МААЕ, ENSREG и WANO.

След презентацията въпроси бяха зададени от страна на Индия, Норвегия, Гърция и Южна Корея.

В одобрения доклад от прегледа за България в Групата бяха отчетени постиженията на страната ни и затворени 2 предизвикателства от последния преглед по Конвенцията през 2023 г.

В рамките на дискусията след презентацията бяха идентифицирани 3 нови предизвикателства пред страната ни, които да бъдат адресирани до следващия преглед по КЯБ:

– Изпълнение на стратегията на АЯР за развитие на регулаторния капацитет с цел лицензирането на иновативни технологии, вкл. малки модулни реактори;

– Обезпечаване на веригата на доставки на стоки и услуги за експлоатацията на действащите ядрени мощности;

– Изпълнение на втория тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за човешките ресурси в ядрения сектор.

В резултат на прегледа и обсъждането на Националния доклад на България по изпълнение на Конвенцията, държавите в Група 7 определиха 2 области за добро изпълнение на страната ни:

– Диверсифицирането на доставките на ядрено гориво за блок 5 на АЕЦ Козлодуй;

– Комуникационната политика на АЯР, чрез която агенцията проактивно ангажира ключови заинтересовани страни, като използва своя уебсайт, социални медии и специални редовни пресконференции, за да предоставя актуална информация относно ядрената и радиационната безопасност в България.

В заключенията в доклада на Групата се отбелязва, че България напълно изпълнява своите задължения по Конвенцията за ядрена безопасност.

На 3 април 2026 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение за въвеждане в експлоатация на първия етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, управлявано от ДПРАО. Новото съоръжение е първото по рода си на Балканския полуостров и предвижда пълно и окончателно погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, генерирани в България.

Разрешението е издадено след получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация от Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в съответствие с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

Въвеждането в експлоатация е част от поетапния план за изпълнение на Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г. Основната цел е изграждането на устойчива и всеобхватна система за управление на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в страната.

Агенцията за ядрено регулиране в сътрудничество със Службата за международна ядрена сигурност, Националната администрация за ядрена сигурност и Министерството на енергетиката на САЩ организира обучителен семинар на тема: „Основи на инспекциите за ядрена сигурност“, който ще се проведе от 16 до 20 март 2026 година в АЯР.

Целта на семинара е да повиши знанията и практическите умения на участниците при провеждането на инспекции в областта на ядрената сигурност, както и да подобри прилагането на националните и международните изисквания и добри практики.

Лектори на семинара са г-жа Лилит Авоян, екперт по междунаордни отношения, Министерство на енергетиката на САЩ, г-н Дейвид Донъли, анализатор по законодателни и регулаторни въпроси в Националната лаборатория „Pacific Northwest” и г-н Олег Бухарин от Националните лаборатории „Sandia” на САЩ.

В семинара участват 20 представители на ключови институции в областта на сигурността в България: Държавна агенция „Национална сигурност“, Гранична полиция, Академията на МВР, АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, Института за ядрени изследвания и ядрена енергия към БАН и АЯР.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) инициира процедура за набиране на предложения за национални и регионални проекти по Програмата за техническо сътрудничество, осъществявана от Департамента по техническо сътрудничество със страните-членки за програмния цикъл 2028-2029 година. Информацията от МААЕ, приложена по-долу (в PDF формат, на английски език), включва обявата и разписаната процедура за представяне на предложения, както и изискванията и критериите, на които те трябва да отговарят.

Заинтересованите институции, учебни и медицински заведения, както и други организации, провеждащи дейности, включващи използването на ядрената енергия и на източници на йонизиращи лъчения, могат да представят в Агенцията за ядрено регулиране своите предложения. Срокът за подаване на заявки за всички проекти е до 31 май 2026 г. Те ще бъдат разгледани и оценени и тези, които отговарят най-пълно на критериите на МААЕ, ще бъдат представени в Международната агенция. Организациите и ведомствата, чиито проекти са одобрени от МААЕ, ще бъдат информирани за по-нататъшните стъпки, които следва да предприемат.

Линк към приложената информация на МААЕ.

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски и ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров официално откриха бронзова табела, отличаваща УНСС като партньорски център на Международната агенция за атомна енергия за повишаване на кадровия капацитет.

През декември 2025 г. УНСС е определен за партньорски център на МААЕ за следващите четири години по силата на споразумение, подписано между ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и Карин Ервиу, заместник-генерален директор на МААЕ и ръководител на департамент „Ядрена безопасност и сигурност“. Университетът е признат за 4-я в Европа и 12-я в света център за сътрудничество на МААЕ за изграждане на капацитет в областта на ядрената сигурност.

Съгласно споразумението УНСС ще продължи да обучава студенти в международната магистърска програма по ядрена сигурност, както и да извършва дейности като Център за подкрепа на ядрената сигурност. Новият център ще бъде домакин на международни срещи, курсове за обучение и семинари по теми като малките модулни реактори, ядрената криминалистика, управлението на радиологични местопрестъпления, както и други аспекти на ядрената сигурност.

Ръководител на партньорския център е проф. д-р Светослав Спасов, директор на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност (ЦПЯС), директор  на Института за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената индустрия и ядрената сигурност и преподавател в УНСС.

Определянето на УНСС за партньорски център на МААЕ за сътрудничество в областта на ядрената сигурност е важна стъпка за утвърждаването на България като надежден и отговорен партньор в международната система за ядрена сигурност. Университетът има опит и активна международна ангажираност, които са ключови за ефективното сътрудничество между регулаторните институции, академичната общност и международните организации в управлението на ядрените рискове.

На церемонията присъстваха и г-жа Ася Давидова, директор на дирекция „Политика за сигурност“ при Министерство на външните работи и г-н Атанас Добрев, директор на дирекция „Международно сътрудничество“ на АЯР.

От 11 и 15 януари 2026 година на посещение в България са петима представители от Регулаторния орган за ядрена безопасност и радиационна защита на Нидерландия (ANVS). Целта на посещението е запознаване с експлоатацията  и лицензирането на иновативното съоръжение за плазмено изгаряне, намиращо се на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и управлявано от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. При работа на съоръжението се постига голям коефициент на намаляване на обема на радиоактивните отпадъци. Нидерландия обмисля възможността да изгради подобно съоръжение на територията си.

В първите дни на посещението петимата експерти се запознаха с работата на съоръжението, бяха направени презентации от ДПРАО като оператор, както и имаха възможността да посетят самата инсталация и да обсъдят технологията с експертите, които пряко работят с нея.

Във втората част на посещението експертите от нидерландския ядрен регулатор гостуваха на Агенцията за ядрено регулиране и се запознаха с работата на българските си колеги във връзка с регулаторния преглед, лицензирането и всички аспекти, свързани с регулаторния контрол на плазменото съоръжение.

Агенцията за ядрено регулиране получи награда в Конкурса за добри практики за 2025 г. на Института по публична администрация за инициативата си „Училище за ядрено регулиране“. Наградата на АЯР бе връчена на главния секретар Светлана Францова. „Искам първо да благодаря за признанието, както и за възможността, която ИПА предоставя на администрациите да обменят опит и добри практики. Нашата инициатива „Училище за  ядрено регулиране“ има за цел да отвори вратата на АЯР за студентите към една отговорна и високо професионална сфера, каквато е ядреното регулиране. Това отличие е не само признание, но и мотивация за нас да задълбочим контактите си с академичната общност, за да създадем ново поколение специалисти, които са така необходими за ядрената сфера“, сподели г-жа Францова. Тя благодари на всички колеги, които спомогнаха за реализирането в две поредни години на Училището по ядрено регулиране, организирано от АЯР съвместно с Центъра за ядрени компетенции Козлодуй.

В Банкя се проведе специалната церемония по награждаване на победителите в Конкурса за добри практики, Конкурса за иновации и Рейтинга на учещите организации за 2025 година на ИПА. В Конкурса за добри практики тази година участваха 24 администрации с предложения, които бяха класирани и оценени от екип от експерти в областите, свързани с технологични решения и иновации, социална отговорност и управление на хора.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) провежда от 17 до 21 ноември в София регионален курс по въпросите  на подготовката и квалификацията на отговорниците  по радиационна защита.

Мероприятието e организирано съвместно  с Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и беше открито от заместник-председателя на АЯР г-н Алексей Алексиев и от ръководителя на курса г-жа Ампаро Кристобал. Участват 29 експерти от държави членки на МААЕ от Европа и Централна Азия, включително и представители от България.

Сред лекторите освен г-жа Ампаро Кристобал от МААЕ са още г-жа Евелин Айомпе от Швеция и г-н Юлиус Зилиукас от Литва. Тематиката е  свързана основно с компетентностите, необходими за изпълнение на задълженията на отговорниците по радиационна защита, дидактическите методи за преподаване, планирането и систематичния подход при тяхната подготовка и квалификация. Тя е особено актуална предвид ключовата роля на отговорника по радиационна защита за осигуряване на радиационната безопасност на всеки един обект с източници на йонизиращи лъчения.

Курсът е част от Програмата за техническо сътрудничество на МААЕ и има за цел укрепването на административния и технически капацитет на държавите членки в областта на подготовката и квалификацията на отговорниците  по радиационна защита в обектите с източници на йонизиращи лъчения, в частност в медицината и промишлеността.