Председателят на АЯР участва в откриването на Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране г-н Цанко Бачийски участва в откриването на традиционната международна ядрена конференция организирана от сдружението Български атомен форум (БУЛАТОМ). Тази година тя е под надслов „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“.

Конференцията се провежда под патронажа на Министерството на енергетиката и Агенцията за ядрено регулиране и събира представители на държавни институции, енергийни компании, научни организации и експерти от България и чужбина за обсъждане на актуалните предизвикателства и перспективи пред развитието на ядрената енергетика.

Форумът беше открит от г-н Богомил Манчев, председател на Управителния съвет на БУЛАТОМ. Сред официалните гости беше и заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева.

В рамките на конференцията директорът на дирекция „Анализи и оценки на безопасността“ в АЯР г-н Юрий Григоров изнесе презентация на тема „Международното регулаторно сътрудничество – важен инструмент за развитието на нови ядрени проекти“. В нея бяха разгледани международните инициативи, в които АЯР участва, за да укрепи регулаторния си капацитет и да почерпи международен опит и добри практики, които подпомагат безопасното и ефективно реализиране на иновативни ядрени проекти.

Участието на Агенцията за ядрено регулиране в конференцията е част от усилията за поддържане на активен професионален диалог с всички заинтересовани страни и за насърчаване поддържането на високи стандарти за ядрена безопасност и радиационна защита.

 

Девет панелисти на маса на сцената по време на форум "БУЛАТОМ 25 години", част от Международната ядрена конференция.
Юрий Григоров, официално облечен, на подиум с надпис името му на 25-та годишнина на БУЛАТОМ ядрената конференция.

 

 

АЯР участва в семинар на националните регулаторни органи на България, Северна Македония и Сърбия

Между 19 и 21 май 2026 година делегация от Агенцията за ядрено регулиране, водена от председателя г-н Цанко Бачийски, беше на посещение в Охрид за участие в тристранен семинар за укрепване на сътрудничеството в областта на радиационната и ядрената безопасност между регулаторните органи на България, Северна Македония и Сърбия. Семинарът бе организиран от Дирекцията за радиационна безопасност на Република Северна Македония.

По време на срещата бяха направени презентации, представящи дейността и отговорностите на трите регулатора, бяха обсъдени предизвикателствата в областта на радиационната защита, управлението на радиоактивните отпадъци и аварийното планиране.

Участниците обсъдиха възможностите за по-нататъшно засилване на сътрудничеството чрез организиране на съвместни срещи и семинари, обмен на експертиза и опит, както и укрепване на механизмите за взаимна подкрепа и координация.

Беше поставен специален акцент върху значението на навременната комуникация и установяването на точки за контакт между регулаторните органи за обмен на информация и своевременна реакция при необходимост.

Важно място бе отделено на възможностите за провеждане на съвместни инспекции на обекти с източници на йонизиращи лъчения в областта на медицината и индустрията.

Председателят на АЯР отправи и предложение към представителите на сръбската страна за подписване на споразумение между двата регулатора, което да послужи като правна основа за развитие на двустранното сътрудничество в областта на ядрената и радиационна безопасност.

И трите страни споделиха виждането, че двустранните споразумения не трябва да остават само на хартия, а трябва да бъдат осъществени по-активни работни отношения, да се споделят опит и добри практики и, като цяло, да се засили сътрудничеството между съседните държави в областта на ядрената безопасност и радиационната защита.

 

Пет лица седят на дълга маса в конферентна зала; пред тях има документи и бутилки с вода.

 

 

Група лица във формално облекло на езерна алея, ясно небе с облаци.

 

 

Двама мъже в официални костюми до банер; единият държи плакет. И двамата са в закрито помещение и се усмихват.

 

 

Двама мъже по костюми пред банер с надпис на кирилица в офис среда.

 

 

Стипендия за обучение по Атомна енергия в Инженерния университет в град Харбин, Китай

Международната агенция за атомна енергия кани заинтересованите лица да кандидатстват за 4-годишна програма за докторска степен (PhD) или 3-годишна програма за степен „магистър“ в Инженерния университет в град Харбин, Китайска народна република.  

Повече информация за отворените програми може да намерите тук и на следните линкове:  

https://cnsten.hrbeu.edu.cn/Admission/International_Student_Program.htm ,

https://cnsten.hrbeu.edu.cn/

Крайният срок за кандидатстване е 15 май 2026 г.

Агенцията за ядрено регулиране обявява конкурс за платени студентски стажове

Стажът ще се проведе в Главна дирекция  „Ядрена безопасност“,  „Анализи и оценки на безопасността“ и „Радиационна защита“.

Студентите ще имат възможност:

  • да се запознаят с актуалното законодателство в областта на ядрената енергетика;
  • да се запознаят с вътрешните процедури и практики в областта на регулирането на ядрени съоръжения и източници с йонизиращи лъчения;
  • да се научат да работят със специализиран софтуер и апаратура;
  • да вземат участие в реални инспекции на обекти с източници на йонизиращи лъчения или да посетят ядрено съоръжение.

Продължителност на стажа: 1 месец, в периода 13 юли – 12 август 2026 г.

Брой стажантски места, за които е обявен конкурс: 3

Индивидуална месечна заплата: 620,20 евро

Начин за провеждане на конкурса: по документи

Допълнителни умения и опит, носещи предимство за кандидатите: ползване на английски език писмено и говоримо

 

Минимални изисквания към кандидатите:

  • записан 3-ти курс в професионални направления: „Физически науки“, „Химически науки“, „Енергетика“, „Машинно инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Химични технологии“; Архитектура, строителство и геодезия“, „Науки за земята“, „Национална сигурност“
  • минимален успех много добър 4.50 от завършен зимен семестър на настоящата учебна година;
  • да са български граждани;
  • да са на възраст до 30 години.

Необходими документи за кандидатстване:

  • автобиография;
  • кратко мотивационно писмо, в което да се посочи областта на интереси;
  • уверение за среден успех от зимен семестър на настоящата учебна година;
  • уверение за записан летен семестър на настоящата учебна година.

Място за подаване на документите: лично или чрез пълномощник в деловодството на АЯР на адрес: София, бул. „Шипченски проход“ № 69 или по електронен път на имейл careers@bnra.bg

Срок за подаване на документите: 31.05.2026 г.

Страните по Конвенцията за ядрена безопасност одобриха доклада на АЯР от прегледа за България

От 13 до 24 април във Виена се провежда Десетият преглед на националните доклади на страните по Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ). На настоящия етап страни по Конвенцията са 98 държави, като България се присъединява към КЯБ през 1995 г. Българската делегация за прегледа се ръководи от г-н Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране и включва представители на АЯР, Министерството на външните работи, Министерството на енергетиката и АЕЦ “Козлодуй” ЕАД.

България е в Група 7 от държави – страни по Конвенцията, заедно с Индия, Беларус, Южна Корея, Монголия, Мианмар, Гърция, Индонезия, Кувейт, Норвегия, Камбоджа, Бенин, Молдова и Европейската общност за атомна енергия Евратом.

На 13 април г-н Бачийски представи мерките, предприети в България за осигуряване безопасността на ядрените централи за периода след последния преглед по Конвенцията през 2023 г. Бяха отчетени стъпките в развитието на ядрената програма на страната ни в светлината на плановете за изграждане на 7 и 8 блок на площадката на АЕЦ Козлодуй. Специално внимание бе отделено на мерките, предприети за диверсификацията на доставките на ядрено гориво за атомната ни централа, развитието на човешките ресурси в ядрения сектор, отразяването на препоръките от IRRS мисията през 2024 г. и партньорските проверки в АЕЦ Козлодуй по линия на МААЕ, ENSREG и WANO.

След презентацията въпроси бяха зададени от страна на Индия, Норвегия, Гърция и Южна Корея.

В одобрения доклад от прегледа за България в Групата бяха отчетени постиженията на страната ни и затворени 2 предизвикателства от последния преглед по Конвенцията през 2023 г.

В рамките на дискусията след презентацията бяха идентифицирани 3 нови предизвикателства пред страната ни, които да бъдат адресирани до следващия преглед по КЯБ:

– Изпълнение на стратегията на АЯР за развитие на регулаторния капацитет с цел лицензирането на иновативни технологии, вкл. малки модулни реактори;

– Обезпечаване на веригата на доставки на стоки и услуги за експлоатацията на действащите ядрени мощности;

– Изпълнение на втория тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за човешките ресурси в ядрения сектор.

В резултат на прегледа и обсъждането на Националния доклад на България по изпълнение на Конвенцията, държавите в Група 7 определиха 2 области за добро изпълнение на страната ни:

– Диверсифицирането на доставките на ядрено гориво за блок 5 на АЕЦ Козлодуй;

– Комуникационната политика на АЯР, чрез която агенцията проактивно ангажира ключови заинтересовани страни, като използва своя уебсайт, социални медии и специални редовни пресконференции, за да предоставя актуална информация относно ядрената и радиационната безопасност в България.

В заключенията в доклада на Групата се отбелязва, че България напълно изпълнява своите задължения по Конвенцията за ядрена безопасност.

 

Делегация на АЯР и България в официално облекло на международна среща по ядрена безопасност, табела България.

 

 

Събрание на АЯР: участници в официално облекло обсъждат ядрена безопасност на маса с табели, блокноти и микрофони.

АЯР издаде разрешение за въвеждане в експлоатация на първия етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци

На 3 април 2026 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение за въвеждане в експлоатация на първия етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, управлявано от ДПРАО. Новото съоръжение е първото по рода си на Балканския полуостров и предвижда пълно и окончателно погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, генерирани в България.

Разрешението е издадено след получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация от Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в съответствие с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

Въвеждането в експлоатация е част от поетапния план за изпълнение на Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г. Основната цел е изграждането на устойчива и всеобхватна система за управление на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в страната.

 

Обект: бели индустриални сгради, две комини, ограден периметър. НХРАО. Разрешение за експлоатация от АЯР.

АЯР домакинства обучителен семинар „Основи на инспекциите за ядрена сигурност“

Агенцията за ядрено регулиране в сътрудничество със Службата за международна ядрена сигурност, Националната администрация за ядрена сигурност и Министерството на енергетиката на САЩ организира обучителен семинар на тема: „Основи на инспекциите за ядрена сигурност“, който ще се проведе от 16 до 20 март 2026 година в АЯР.

Целта на семинара е да повиши знанията и практическите умения на участниците при провеждането на инспекции в областта на ядрената сигурност, както и да подобри прилагането на националните и международните изисквания и добри практики.

Лектори на семинара са г-жа Лилит Авоян, екперт по междунаордни отношения, Министерство на енергетиката на САЩ, г-н Дейвид Донъли, анализатор по законодателни и регулаторни въпроси в Националната лаборатория „Pacific Northwest” и г-н Олег Бухарин от Националните лаборатории „Sandia” на САЩ.

В семинара участват 20 представители на ключови институции в областта на сигурността в България: Държавна агенция „Национална сигурност“, Гранична полиция, Академията на МВР, АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, Института за ядрени изследвания и ядрена енергия към БАН и АЯР.

 

Група професионалисти в офис лоби пред син фон след обучителен семинар по ядрена сигурност.

Предложения за национални и регионални проекти по Програмата за техническо сътрудничество на Международната агенция за атомна енергия за периода 2028-2029 г.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) инициира процедура за набиране на предложения за национални и регионални проекти по Програмата за техническо сътрудничество, осъществявана от Департамента по техническо сътрудничество със страните-членки за програмния цикъл 2028-2029 година. Информацията от МААЕ, приложена по-долу (в PDF формат, на английски език), включва обявата и разписаната процедура за представяне на предложения, както и изискванията и критериите, на които те трябва да отговарят.

Заинтересованите институции, учебни и медицински заведения, както и други организации, провеждащи дейности, включващи използването на ядрената енергия и на източници на йонизиращи лъчения, могат да представят в Агенцията за ядрено регулиране своите предложения. Срокът за подаване на заявки за всички проекти е до 31 май 2026 г. Те ще бъдат разгледани и оценени и тези, които отговарят най-пълно на критериите на МААЕ, ще бъдат представени в Международната агенция. Организациите и ведомствата, чиито проекти са одобрени от МААЕ, ще бъдат информирани за по-нататъшните стъпки, които следва да предприемат.

Линк към приложената информация на МААЕ.

Председателят на АЯР откри отличителна табела на УНСС като партньорски център на МААЕ

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски и ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров официално откриха бронзова табела, отличаваща УНСС като партньорски център на Международната агенция за атомна енергия за повишаване на кадровия капацитет.

През декември 2025 г. УНСС е определен за партньорски център на МААЕ за следващите четири години по силата на споразумение, подписано между ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и Карин Ервиу, заместник-генерален директор на МААЕ и ръководител на департамент „Ядрена безопасност и сигурност“. Университетът е признат за 4-я в Европа и 12-я в света център за сътрудничество на МААЕ за изграждане на капацитет в областта на ядрената сигурност.

Съгласно споразумението УНСС ще продължи да обучава студенти в международната магистърска програма по ядрена сигурност, както и да извършва дейности като Център за подкрепа на ядрената сигурност. Новият център ще бъде домакин на международни срещи, курсове за обучение и семинари по теми като малките модулни реактори, ядрената криминалистика, управлението на радиологични местопрестъпления, както и други аспекти на ядрената сигурност.

Ръководител на партньорския център е проф. д-р Светослав Спасов, директор на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност (ЦПЯС), директор  на Института за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената индустрия и ядрената сигурност и преподавател в УНСС.

Определянето на УНСС за партньорски център на МААЕ за сътрудничество в областта на ядрената сигурност е важна стъпка за утвърждаването на България като надежден и отговорен партньор в международната система за ядрена сигурност. Университетът има опит и активна международна ангажираност, които са ключови за ефективното сътрудничество между регулаторните институции, академичната общност и международните организации в управлението на ядрените рискове.

На церемонията присъстваха и г-жа Ася Давидова, директор на дирекция „Политика за сигурност“ при Министерство на външните работи и г-н Атанас Добрев, директор на дирекция „Международно сътрудничество“ на АЯР.

 

Двама мъже в костюми до витрина с трофеи и плакет с червен плат, на събитие с представители на МААЕ и АЯР.

 

 

Шестима официално облечени служители позират за групова снимка до стена с табели и постери на АЯР и МААЕ.

Допълнителна информация относно събитие в блок 6 на АЕЦ „Козлодуй“

Във връзка с публикувана на интернет страницата на АЯР информация за събитие в блок 6 на АЕЦ „Козлодуй“ от 21.12.2025 г. и засиления интерес от журналисти и граждани, публикуваме допълнителна разяснителна информация за съоръжението, в което възниква проблемът в блок 6 на АЕЦ. 

Сепараторите-паропрегреватели (СПП) са елемент от технологичната схема на втори контур на ядрен енергиен блок с реактор ВВЕР-1000 и са неразделна част от оборудването, осигуряващо нормалната работа на паровата турбина. Съгласно проекта СПП са компоненти на системи за нормална експлоатация, проектирани са да осъществяват нормалната експлоатация на блока и не изпълняват функции, свързани с безопасността.

Четири броя СПП са разположени на изхода от цилиндър високо налягане (ЦВН) на турбината, а изходящите им тръбопроводи са свързани с входовете на трите цилиндъра ниско налягане (ЦНН) на турбината.

Основната функция на СПП е отделяне (сепариране) на влагата от постъпилата работна пара и нейното прегряване до 250°С. За защита на корпуса от превишаване на налягането на парата над допустимата величина, всеки СПП разполага с 2 броя мембранни предпазни устройства, които са оразмерени да се задействат на пасивен принцип. Предпазните устройства се състоят от цилиндричен корпус, в който са монтирани предпазна мембрана от неръждаема стомана с дебелина 0,2 мм;  притискащ диск; саморазрушаващ се (прекъсващ сечението си) прът, чието най-тясно сечение се изработва така, че да се разруши при повишаване на налягането на парата до определена стойност (15,2 ÷ 15,5 kgf/cm2, при температура на парата 210°С); два срещуположно монтирани блока с ножове за срязване на мембраната при разрушаване на пръта и др. Най-тясното сечение на пръта, съгласно заводската документация се определя експериментално преди монтиране.

 За потвърждаване на надзорните изисквания за експлоатация, външният корпус на СПП периодично се изпитва на якост с налягане на хидравлично изпитване  22 kgf/cm2.

За да се защити участъка от изхода на цилиндъра високо налягане до входа на цилиндър ниско налягане и корпусите на СПП от недопустимо превишаване на налягането, са предвидени автоматични защити, водещи до прекратяване на подаването на пара в турбината и нейното спиране:

–  При затваряне на два запорни органа на вход в един ЦНН при незатворен поне един сервомотор на регулиращите клапани, затварят клапаните  подаващи пара в турбината;

–  При затваряне на два запорни органа на вход в ЦВН от една страна на турбината, при незатворен поне един сервомотор на регулиращи клапани затварят клапаните, подаващи пара в турбината.

Ако тези защити по някаква причина не се задействат ще започне повишаване на налягането в участъка и тогава се задейства следващата защита – при повишаване на налягането на парата (до 13 kgf/cm2), на изхода от ЦВН затварят клапаните, подаващи пара в турбината.

Анализът на проекта и функционирането на СПП показва, че:

–        При разкъсани мембрани, през ауспуха на СПП в околното пространство ще бъде изхвърлена нерадиоактивна пара.

–        Корпусите на СПП са проектирани да издържат повишено налягане, значително превишаващо налягането на задействане на мембранните предпазни устройства.

–        В проекта на блокове 5 и 6 се прилага принципа на защита в дълбочина и за целта са внедрени технологични защити на турбината. Три от тези защити предпазват участъка между ЦВН и ЦНН (включително СПП) от недопустимо  повишаване на налягането на парата (до 13 kgf/cm2). Тази величина е по-ниска от налягането на задействане на мембранните предпазни устройства и по този начин, отново се гарантира запазването на целостта на корпусите на СПП.

С анализа на проекта на СПП се демонстрира, че отказ на мембранните устройства да изпълнят функцията си не води до аварийна ситуация.