Позиция на WENRA относно безопасността на Запорожката АЕЦ във връзка с последиците от разрушаването на язовир Каховка

На 15 юни 2023 г. Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA) публикува позицията си относно безопасността на Запорожката АЕЦ във връзка с последиците от разрушаването на стената на язовир Каховка. Превод на позицията на международната организация ще намерите в текста по-долу:

„През нощта на 5-ти срещу 6-ти юни стената на язовир Каховка, разположена на 150 км по течението от Запорожката АЕЦ (ЗАЕЦ), беше сериозно повредена. Това доведе до намаляване нивото на язовира, който се използва за доставяне на вода до ЗАЕЦ.

Както бе подчертано в изявлението на WENRA от 23 март 2022 г., основна функция за безопасност на ядрените реактори е да гарантират непрекъснато охлаждане на реактора и басейните за отработено ядрено гориво, което изисква надеждни източници на електрозахранване и вода.

По време на нормална експлоатация шестте реактора на ЗАЕЦ се охлаждат с вода, която се подава от язовир Каховка към основния басейн за охлаждане на площадката. От 8-ми юни нивото на водата в язовира е спаднало до такава степен, че не позволява подаването на вода към основния басейн за охлаждане.

Всички реактори на ЗАЕЦ са спрени от септември 2022 г. Остатъчното топлоотделяне от горивните касети, намиращи се както в реакторите, така и в басейните за отработено ядрено гориво, е относително ниско. Доставката на охлаждаща вода за шестте блока се обезпечава от по-малки „бризгални“ басейни, осигуряващи охлаждане на системите за безопасност за няколко седмици, като се има предвид ниската остатъчна топлина в реакторите. В допълнение, вода може да се подава от основния басейн за охлаждане към бризгалните басейни, което гарантира продължителен период на автономност на електроцентралата, при условие че основният басейн за охлаждане остане изправен. Могат да се осигурят и алтернативни доставки на вода за охлаждане чрез използване на мобилни помпи, които да подават вода от река Днепър към басейните за охлаждане.

Като се има предвид, че шестте реактора на ЗАЕЦ са спрени и е осигурена вода за охлаждане, WENRA счита, че няма пряка заплаха за безопасността в ЗАЕЦ вследствие от разрушаването на стената на язовир Каховка.

Въпреки това WENRA подчертава, че поддържането на неприкосновеността на основния охлаждащ басейн е важно за безопасността.

WENRA напомня също, че поддържането на безопасността на ЗАЕЦ изисква гарантиране на непрекъснато електрозахранване, особено за функционирането на охладителните помпи и системите за безопасност. В момента ЗАЕЦ разчита единствено на една останала 750 kV високоволтова линия за външно електрозахранване, която е била прекъсвана няколко пъти от началото на военния конфликт през февруари 2022 г., а резервните 330 kV линии все още не са налични след като бяха прекъснати преди повече от три месеца.

С оглед на настоящата ситуация в Украйна и потенциалните последици за безопасността на ядрените съоръжения, в частност на ЗАЕЦ, WENRA подчертава важността от това всички реактори на ЗАЕЦ да останат спрени, за да се поддържа остатъчното топлоотделяне на възможно най-ниско ниво и да се удължи запаса от време в случай на загуба на охлаждане на реакторите поради липса на вода или електрозахранване.

Освен това WENRA напомня, че лицензиантът ЗАЕЦ трябва да спазва изискванията на държавния ядрен регулатор в Украйна (SNRIU), който е единственият правно компетентен регулаторен орган за обекта.“

Пълният текст на изявлението на английски език е публикуван на следния адрес: https://www.wenra.eu/node/219

 

АЯР с участие в кариерно изложение в Софийския университет

На 31 май 2023 г. Агенцията за ядрено регулиране за пореден път взе участие в Ден на кариерата, организиран от Кариерния център към Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В изложението се включиха работодатели от частния и публичния сектор, които предлагаха на студентите възможности за стаж или бъдеща работа.

Студенти от специалности на Физическия факултет, тясно свързани с дейността на Агенцията за ядрено регулиране, посетиха щанда на регулатора. Там учащите се запознаха с дейността на Агенцията, възможностите за кариерно развитие и програмата за платени стажове, които АЯР предлага.

 

Представител на МААЕ е на посещение в България

От 15 до 19 май 2023 г. на посещение в България е г-н Джинг Джанг, началник секция Европа 1 в департамента за Техническо сътрудничество на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Повод за посещението е провеждането на регионален обучителен курс по верификация на стандартните оперативни процедури по нови серологични и молекулярни техники, домакин на който е Националният диагностичен научноизследователски ветеринарно-медицински институт към БАБХ. Курсът е организиран в рамките на инициативата ZODIAC на МААЕ, насочена към подпомагане на държавите-членки в борбата със зоонозните заболявания и предотвратяване на бъдещи пандемии.

България напълно подкрепя инициативата ZODIAC, включително и като финансов донор. До момента финансовият принос на България към инициативата възлиза на 75 000 евро, като 65 000 евро от тях са предоставени от Министерството на външните работи, а 10 000 евро – от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

В рамките на визитата г-н Джанг проведе среща с ръководството на АЯР, на която беше обсъден напредъка по изпълнението на проекта „Прилагане на интегриран подход за изграждане на административен капацитет в Агенцията за ядрено регулиране“.

По време на посещението си представителят на МААЕ ще се срещне и с други български бенефициенти по програмата за Техническо сътрудничество на международната агенция в София и Пловдив. Целта е запознаване с реализацията на действащи и подготовката за изпълнение на планираните национални проекти, както и с резултатите и ползите от вече осъществени такива в страната.

България има над 45-годишна история на сътрудничество с МААЕ по програмата за Техническо сътрудничество в различни области като ядрена безопасност и радиационна защита, управление на радиоактивни отпадъци, използване на ядрени приложения, изграждане на административен капацитет и др. За този период в страната ни успешно са реализирани над 70 проекта от различни организации, не само в областта на ядрената енергетика, но и в медицината, здравеопазването, селското стопанство. България участва активно и в редица регионални и интер-регионални проекти, организирани по Програмата.

Координатор от българска страна по програмата за Техническо сътрудничество на МААЕ е Агенцията за ядрено регулиране.

 

Стипендиантска програма на Международната агенция за атомна енергия „Мария Склодовска-Кюри“

Международната агенция за атомна енергия отново открива процедурата за кандидатстване по стипендиантската си програма „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCFP). Програмата стартира през 2020 година и е насочена към увеличаването на броя на жените в ядрената сфера. Целта й е младите жени да бъдат насърчавани към кариерно развитие в области, свързани с ядрената енергия и нейните приложения.

Освен финансова помощ, програмата предоставя възможност за стажантки програми, както и участие в различни образователни и професионални мероприятия.

Желаещите да кандидатстват в програмата могат да направят това до края на месец септември 2023 година.

На следната интернет страница може да бъде намерена повече информация за стипендиантската програма, както и начинът за кандидатстване:

https://www.iaea.org/services/key-programmes/iaea-marie-sklodowska-curie-fellowship-programme

Министерският съвет прие тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера

С решение на Министерския съвет беше приет тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022 – 2032 г.

В плана за изпълнение конкретно и детайлно са посочени планираните мерки за реализиране на дейностите по осъществането на Стратегията. Посочени са още индикаторите, чрез които ще се отчитат предприетите мерки, както и конкретните резултати, които се очаква да бъдат постигнати.

Приемането на плана за изпълнение дава възможност на заинтересованите страни в лицето на държавните институции, образователната система и индустрията да работят съвместно и координирано за постигане целите на документа.

Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022 – 2032 г. беше подготвена от междуведомствена работна група, включваща представители на организации и институции, свързани с подготовката и реализацията на кадрите в ядрения сектор. Основната цел е да се изгради устойчива система за подготовка, усъвършенстване и развитие на специалистите, необходими за ефективната работа на ядрения сектор в България.

Пълният текст на тригодишния план може да намерите тук.

Изявление относно публикации за укрита „авария“ в АЕЦ „Козлодуй“

Във връзка с тиражирана в медиите информация относно укрита „авария“ в АЕЦ „Козлодуй“ през 2020 г., Агенцията за ядрено регулиране информира, че през 2020 година в АЕЦ „Козлодуй“ не е регистрирано събитие, което може да бъде класифицирано като авария по скалата ИНЕС. Контролът, който упражнява Агенцията за ядрено регулиране, не позволява укриването на събития (отклонения, инциденти и аварии) в регулираните ядрени съоръжения.

Изявление на WENRA относно малките модулни реактори

На 5 и 6 април 2023 г. в Хелзинки, Финландия, се проведе пролетната работна среща на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA). От страна на Агенцията за ядрено регулиране участие в мероприятието взе нейния председател г-н Цанко Бачийски. В рамките на срещата WENRA направи изявление относно развитието на малките модулни реактори (ММР) и иновативните реактори. Превод на изявлението е направен в текста по-долу:

6 април 2023 г.

„Все повече държави подкрепят разработването на ММР и иновативни реактори, за да отговорят на своите нужди от декарбонизирана енергия в контекста на изменението на климата, със силно очакване от страна на заинтересованите страни националните лицензионни процеси да бъдат завършени бързо.

Бизнес моделите на тези реактори изискват те да се произвеждат в голям брой с еднакъв проект, лицензиран в няколко страни без значителни промени. В резултат на това регулаторните органи се насърчават от доставчици, лицензианти и някои правителства да засилят хармонизирането на своите регулаторни изисквания, да рационализират своите лицензионни процеси и да благоприятстват взаимното признаване на прегледите на безопасността, извършени от техните партньори, за да улеснят процеса на национално лицензиране на тези проекти.

Признавайки очакванията на заинтересованите страни, WENRA подчертава ключовата роля на индустрията да:

  • гарантира, че техните проекти на реактори са достатъчно зрели, така че проектните обосновки, представени на националните регулатори, да са пълни, което позволява ефективно прилагане на процеса на регулаторна оценка;
  • предоставя навреме проекти до националните регулаторни органи, за да подпомогне сътрудничеството с регулатора;
  • придобива проактивно задълбочено разбиране на националните правни и регулаторни рамки.

WENRA счита, че гореспоменатите очаквания могат да бъдат изпълнени, като същевременно се запази принципът на национална отговорност за безопасността, чрез:

  • ранно ангажиране с доставчици и по-широк кръг заинтересовани страни за предоставяне на разяснения относно регулаторните очаквания и осигуряване на ефективните регулаторни процеси;
  • сътрудничество за съвместни оценки на ММР и иновативни проекти, когато е подходящо;
  • разработване на процеси за използване на оценки, извършени преди това от други национални регулаторни органи.

Такива процеси позволяват на всеки национален регулатор да получи разбиране за приемливостта на обосновката на безопасността на централата и, когато е приложимо, за валидността на оценката, която вече е извършена от неговите партньори. По-специално, оценката на специфичните за площадката аспекти на проектите ще остане отговорност на националния регулаторен орган.

Членовете на WENRA потвърждават готовността си да насърчават взаимното сътрудничество при оценка на безопасността на проектите на реактори в тази насока. За тази цел те насърчават съответното си правителство да предостави на регулаторните органи мандат, ако е необходимо, и достатъчно ресурси.“

Оригиналът на изявлението на английски език е публикуван на адрес: https://www.wenra.eu/node/214

АЯР участва във форум „Стажове“ в Техническия университет в София

На 4 април 2023 г. Агенцията за ядрено регулиране за поредна година взе участие  в изложението за работодатели – форум „Стажове“, в Техническия университет – София. Това е едно от най-големите университетски събития в страната, в което се включиха множество работодатели от частния и публичния сектор. Форумът беше открит от проф. дн инж. Иван Кралов, ректор на Техническия университет – София.

Щандът на Агенцията за ядрено регулиране предизвика интерес у студенти от различни специалности на Техническия университет. Те имаха възможност да разговарят с представители на Агенцията и да зададат конкретни въпроси относно дейността на регулатора.

За пръв път на форум „Стажове“ АЯР представи програмата си за платени летни стажове. В нея могат да се включат студенти, отговарящи на определени условия, основните от които са: записан летен семестър на 3-ти курс в пододящо професионално направление, среден успех над 4.50, български граждани под 30 години. Повече информация за платените летни стажове, които АЯР предлага, можете да намерите тук, както и в профилите на Агенцията в социалните мрежи.

Агенцията за ядрено регулиране с участие в ядрена конференция

Заместник-председателят на Агенцията за ядрено регулиране Борислав Станимиров взе участие в конференция на тема „Развитие на ядрената енергетика в България – сценарии, рискове и перспективи“. Събитието се проведе на 28 март 2023 г. в София и беше организирано от Националния комитет на България в Световния енергиен съвет. Мероприятието цели да очертае основните предизвикателства пред развитието на ядрената енергетика, както и да се разгледат стратегически сценарии за гарантиране на енергийната сигурност на страната.

В своята презентация заместник-председателят на АЯР разгледа процеса на лицензиране на нова ядрена мощност в съответствие с националното и европейско законодателство. В изложението си г-н Станимиров представи по-важните моменти, свързани със законодателната рамка и процедурата по лицензиране на нова ядрена мощност, както и информация относно лицензионните аспекти при възобновяване на проекта АЕЦ „Белене”, и особеностите, свързани с изграждането на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“

 

Представители на АЯР участват в прегледа на националните доклади по Конвенцията за ядрена безопасност

От 20 до 31 март 2023 година във Виена се провеждат отложеният заради пандемията Осми и Деветият прегледи на националните доклади на договарящите се страни за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ).

Българската делегация за Прегледа се ръководи от г-н Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране, и включва представители на АЯР, Министерството на външните работи, Министерството на енергетиката и АЕЦ „Козлодуй“.

България е в Група 1 от държави – страни по Конвенцията заедно със САЩ, Украйна, Финландия, Казахстан, Турция, Ливан, Полша, Шри Ланка, Албания, Хърватия и Гърция.

На 20 март 2023 г. България представи актуалното състояние, постиженията и предизвикателствата в областта на безопасната експлоатация на ядрените съоръжения в АЕЦ „Козлодуй“  за периода след Седмия преглед по Конвенцията през 2018 г. Специално внимание бе отделено на мерките за подобряване на безопасността, предприети след аварията във Фукушима, препоръките от мисии на МААЕ и тематичната проверка по управление на стареенето на Групата на европейските ядрени регулатори.

По време на проведената дискусия членовете на българската делегация отговориха на въпроси, поставени от представители на Финландия, САЩ, Гърция, Индия и Турция в областта на управлението на тежки аварии, развитието на нормативната база, Стратегията за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера, както и аварийната готовност на страната.  В заключенията по доклада на България бяха отбелязани две предизвикателства към страната ни – изпълнението на първия 3-годишен план по Стратегията за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера и обезпечаването на доставките на стоки и услуги, включително в условията на военен конфликт. Страните от Група 1 определиха и две области на добро изпълнение от страна на България – приетата от МС Стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера за периода 2022-2032 г. и активното и доброволно домакинстване на партньорски проверки по безопасността на ядрените съоръжения в страната.