|
Международната комисия за радиологична защита организара 7-ми международен симпозиум за системата за радиологична защита, който ще се проведе в Токио, Япония от 6 до 9 ноември 2023 година. Основната тема на ICRP 2023 ще бъде еволюцията на радиологичната защита като ще бъдат представени презентации, постери и изложби, които показват развитието в миналото, настоящето, както и перспективите в тази област. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) има възможност да подпомогне евентуално участие от българска страна при наличието на одобрен постер или презентация. Може да изпращате предложения за абстракти на следната интернет страница: https://event.fourwaves.com/icrp2023/submission Участниците с одобрени от ICRP абстракти могат да кандидатстват за финансиране на участието по регионален проект на МААЕ „RER9159 – Enhancing the Application of the Principles of Radiation Protection to Control the Exposure of the Public“ по следните теми: Сесия 2: Dosimetry for the Next General Recommendations Сесия 3: Communication Сесия 4: How Experience of the Fukushima Daiichi Accident is Improving RP Сесия 5: The Next Generation of Scientists & Professionals Сесия 7: Sustainable Development and Protection of the Environment Сесия 9: Exposure Categories & Situations Сесия 14: Justification Сесия 18: Strengthening Expertise and Raising Public Awareness
На следната интернет страница може да бъде намерена повече информация за програмата на симпозиума, както и начинът за кандидатстване: |
Днес, 27 юни 2023 г., председателят на Агенцията за ядрено регулиране – Цанко Бачийски, участва във втората пленарна среща по Инициативата за ядрена хармонизация и стандартизация. Срещата се провежда във Виена, Австрия.
Инициативата е създадена от Генералния директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаело Гроси в подкрепа на хармонизирането и стандартизирането на регулаторните и индустриални подходи за улесняване на безопасното и успешно внедряване на малки модулни реактори по света. Този процес обединява ядрените регулаторни органи и компании от ядрения сектор от цял свят, както и международни организации и промишлени асоциации. В рамките на втората пленарна среща ще се направи равносметка на вече свършената работа по Инициативата, ще се отчете напредъка, както и трудностите при нейната реализация, ще се дискутират нерешените въпроси и ще се планират бъдещи действия, където е необходимо. България е активен участник в Инициативата, като представител на АЯР е включен в работна група за „Предлицензионен регулаторен преглед на малки модулни реактори“.
От 19 до 22 юни 2023 г. Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е домакин на учебен курс на тема „Преглед на стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)“. Участници в мероприятието са близо 70 представители на различни български организации, свързани с ядрената енергетика, като АЕЦ „Козлодуй“, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, Националния център по радиобиология и радиационна защита, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, „Джи Си Ар“ АД и Агенцията за ядрено регулиране. Лектори са експерти на МААЕ.
Събитието беше открито от Цанко Бачийски, председател на АЯР, който приветства всички участници и им пожела ползотворна дискусия и работа. От страна на МААЕ към присъстващите се обърна Шахид Малик, директор на Офиса за координацията на безопасността и сигурността към Департамента по ядрена безопасност и сигурност.
На 15 юни 2023 г. Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA) публикува позицията си относно безопасността на Запорожката АЕЦ във връзка с последиците от разрушаването на стената на язовир Каховка. Превод на позицията на международната организация ще намерите в текста по-долу:
„През нощта на 5-ти срещу 6-ти юни стената на язовир Каховка, разположена на 150 км по течението от Запорожката АЕЦ (ЗАЕЦ), беше сериозно повредена. Това доведе до намаляване нивото на язовира, който се използва за доставяне на вода до ЗАЕЦ.
Както бе подчертано в изявлението на WENRA от 23 март 2022 г., основна функция за безопасност на ядрените реактори е да гарантират непрекъснато охлаждане на реактора и басейните за отработено ядрено гориво, което изисква надеждни източници на електрозахранване и вода.
По време на нормална експлоатация шестте реактора на ЗАЕЦ се охлаждат с вода, която се подава от язовир Каховка към основния басейн за охлаждане на площадката. От 8-ми юни нивото на водата в язовира е спаднало до такава степен, че не позволява подаването на вода към основния басейн за охлаждане.
Всички реактори на ЗАЕЦ са спрени от септември 2022 г. Остатъчното топлоотделяне от горивните касети, намиращи се както в реакторите, така и в басейните за отработено ядрено гориво, е относително ниско. Доставката на охлаждаща вода за шестте блока се обезпечава от по-малки „бризгални“ басейни, осигуряващи охлаждане на системите за безопасност за няколко седмици, като се има предвид ниската остатъчна топлина в реакторите. В допълнение, вода може да се подава от основния басейн за охлаждане към бризгалните басейни, което гарантира продължителен период на автономност на електроцентралата, при условие че основният басейн за охлаждане остане изправен. Могат да се осигурят и алтернативни доставки на вода за охлаждане чрез използване на мобилни помпи, които да подават вода от река Днепър към басейните за охлаждане.
Като се има предвид, че шестте реактора на ЗАЕЦ са спрени и е осигурена вода за охлаждане, WENRA счита, че няма пряка заплаха за безопасността в ЗАЕЦ вследствие от разрушаването на стената на язовир Каховка.
Въпреки това WENRA подчертава, че поддържането на неприкосновеността на основния охлаждащ басейн е важно за безопасността.
WENRA напомня също, че поддържането на безопасността на ЗАЕЦ изисква гарантиране на непрекъснато електрозахранване, особено за функционирането на охладителните помпи и системите за безопасност. В момента ЗАЕЦ разчита единствено на една останала 750 kV високоволтова линия за външно електрозахранване, която е била прекъсвана няколко пъти от началото на военния конфликт през февруари 2022 г., а резервните 330 kV линии все още не са налични след като бяха прекъснати преди повече от три месеца.
С оглед на настоящата ситуация в Украйна и потенциалните последици за безопасността на ядрените съоръжения, в частност на ЗАЕЦ, WENRA подчертава важността от това всички реактори на ЗАЕЦ да останат спрени, за да се поддържа остатъчното топлоотделяне на възможно най-ниско ниво и да се удължи запаса от време в случай на загуба на охлаждане на реакторите поради липса на вода или електрозахранване.
Освен това WENRA напомня, че лицензиантът ЗАЕЦ трябва да спазва изискванията на държавния ядрен регулатор в Украйна (SNRIU), който е единственият правно компетентен регулаторен орган за обекта.“
Пълният текст на изявлението на английски език е публикуван на следния адрес: https://www.wenra.eu/node/219
На 31 май 2023 г. Агенцията за ядрено регулиране за пореден път взе участие в Ден на кариерата, организиран от Кариерния център към Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В изложението се включиха работодатели от частния и публичния сектор, които предлагаха на студентите възможности за стаж или бъдеща работа.
Студенти от специалности на Физическия факултет, тясно свързани с дейността на Агенцията за ядрено регулиране, посетиха щанда на регулатора. Там учащите се запознаха с дейността на Агенцията, възможностите за кариерно развитие и програмата за платени стажове, които АЯР предлага.
От 15 до 19 май 2023 г. на посещение в България е г-н Джинг Джанг, началник секция Европа 1 в департамента за Техническо сътрудничество на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Повод за посещението е провеждането на регионален обучителен курс по верификация на стандартните оперативни процедури по нови серологични и молекулярни техники, домакин на който е Националният диагностичен научноизследователски ветеринарно-медицински институт към БАБХ. Курсът е организиран в рамките на инициативата ZODIAC на МААЕ, насочена към подпомагане на държавите-членки в борбата със зоонозните заболявания и предотвратяване на бъдещи пандемии.
България напълно подкрепя инициативата ZODIAC, включително и като финансов донор. До момента финансовият принос на България към инициативата възлиза на 75 000 евро, като 65 000 евро от тях са предоставени от Министерството на външните работи, а 10 000 евро – от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).
В рамките на визитата г-н Джанг проведе среща с ръководството на АЯР, на която беше обсъден напредъка по изпълнението на проекта „Прилагане на интегриран подход за изграждане на административен капацитет в Агенцията за ядрено регулиране“.
По време на посещението си представителят на МААЕ ще се срещне и с други български бенефициенти по програмата за Техническо сътрудничество на международната агенция в София и Пловдив. Целта е запознаване с реализацията на действащи и подготовката за изпълнение на планираните национални проекти, както и с резултатите и ползите от вече осъществени такива в страната.
България има над 45-годишна история на сътрудничество с МААЕ по програмата за Техническо сътрудничество в различни области като ядрена безопасност и радиационна защита, управление на радиоактивни отпадъци, използване на ядрени приложения, изграждане на административен капацитет и др. За този период в страната ни успешно са реализирани над 70 проекта от различни организации, не само в областта на ядрената енергетика, но и в медицината, здравеопазването, селското стопанство. България участва активно и в редица регионални и интер-регионални проекти, организирани по Програмата.
Координатор от българска страна по програмата за Техническо сътрудничество на МААЕ е Агенцията за ядрено регулиране.
Международната агенция за атомна енергия отново открива процедурата за кандидатстване по стипендиантската си програма „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCFP). Програмата стартира през 2020 година и е насочена към увеличаването на броя на жените в ядрената сфера. Целта й е младите жени да бъдат насърчавани към кариерно развитие в области, свързани с ядрената енергия и нейните приложения.
Освен финансова помощ, програмата предоставя възможност за стажантки програми, както и участие в различни образователни и професионални мероприятия.
Желаещите да кандидатстват в програмата могат да направят това до края на месец септември 2023 година.
На следната интернет страница може да бъде намерена повече информация за стипендиантската програма, както и начинът за кандидатстване:
https://www.iaea.org/services/key-programmes/iaea-marie-sklodowska-curie-fellowship-programme
С решение на Министерския съвет беше приет тригодишен план за изпълнение на Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022 – 2032 г.
В плана за изпълнение конкретно и детайлно са посочени планираните мерки за реализиране на дейностите по осъществането на Стратегията. Посочени са още индикаторите, чрез които ще се отчитат предприетите мерки, както и конкретните резултати, които се очаква да бъдат постигнати.
Приемането на плана за изпълнение дава възможност на заинтересованите страни в лицето на държавните институции, образователната система и индустрията да работят съвместно и координирано за постигане целите на документа.
Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022 – 2032 г. беше подготвена от междуведомствена работна група, включваща представители на организации и институции, свързани с подготовката и реализацията на кадрите в ядрения сектор. Основната цел е да се изгради устойчива система за подготовка, усъвършенстване и развитие на специалистите, необходими за ефективната работа на ядрения сектор в България.
Пълният текст на тригодишния план може да намерите тук.
Във връзка с тиражирана в медиите информация относно укрита „авария“ в АЕЦ „Козлодуй“ през 2020 г., Агенцията за ядрено регулиране информира, че през 2020 година в АЕЦ „Козлодуй“ не е регистрирано събитие, което може да бъде класифицирано като авария по скалата ИНЕС. Контролът, който упражнява Агенцията за ядрено регулиране, не позволява укриването на събития (отклонения, инциденти и аварии) в регулираните ядрени съоръжения.
На 5 и 6 април 2023 г. в Хелзинки, Финландия, се проведе пролетната работна среща на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA). От страна на Агенцията за ядрено регулиране участие в мероприятието взе нейния председател г-н Цанко Бачийски. В рамките на срещата WENRA направи изявление относно развитието на малките модулни реактори (ММР) и иновативните реактори. Превод на изявлението е направен в текста по-долу:
6 април 2023 г.
„Все повече държави подкрепят разработването на ММР и иновативни реактори, за да отговорят на своите нужди от декарбонизирана енергия в контекста на изменението на климата, със силно очакване от страна на заинтересованите страни националните лицензионни процеси да бъдат завършени бързо.
Бизнес моделите на тези реактори изискват те да се произвеждат в голям брой с еднакъв проект, лицензиран в няколко страни без значителни промени. В резултат на това регулаторните органи се насърчават от доставчици, лицензианти и някои правителства да засилят хармонизирането на своите регулаторни изисквания, да рационализират своите лицензионни процеси и да благоприятстват взаимното признаване на прегледите на безопасността, извършени от техните партньори, за да улеснят процеса на национално лицензиране на тези проекти.
Признавайки очакванията на заинтересованите страни, WENRA подчертава ключовата роля на индустрията да:
- гарантира, че техните проекти на реактори са достатъчно зрели, така че проектните обосновки, представени на националните регулатори, да са пълни, което позволява ефективно прилагане на процеса на регулаторна оценка;
- предоставя навреме проекти до националните регулаторни органи, за да подпомогне сътрудничеството с регулатора;
- придобива проактивно задълбочено разбиране на националните правни и регулаторни рамки.
WENRA счита, че гореспоменатите очаквания могат да бъдат изпълнени, като същевременно се запази принципът на национална отговорност за безопасността, чрез:
- ранно ангажиране с доставчици и по-широк кръг заинтересовани страни за предоставяне на разяснения относно регулаторните очаквания и осигуряване на ефективните регулаторни процеси;
- сътрудничество за съвместни оценки на ММР и иновативни проекти, когато е подходящо;
- разработване на процеси за използване на оценки, извършени преди това от други национални регулаторни органи.
Такива процеси позволяват на всеки национален регулатор да получи разбиране за приемливостта на обосновката на безопасността на централата и, когато е приложимо, за валидността на оценката, която вече е извършена от неговите партньори. По-специално, оценката на специфичните за площадката аспекти на проектите ще остане отговорност на националния регулаторен орган.
Членовете на WENRA потвърждават готовността си да насърчават взаимното сътрудничество при оценка на безопасността на проектите на реактори в тази насока. За тази цел те насърчават съответното си правителство да предостави на регулаторните органи мандат, ако е необходимо, и достатъчно ресурси.“
Оригиналът на изявлението на английски език е публикуван на адрес: https://www.wenra.eu/node/214
English
