Днес, 13 март 2023 г., Агенцията за ядрено регулиране беше домакин на откриващата среща  в рамките на мисия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за акредитиране на нова магистърска програма „Ядрени технологии, мениджмънт и иновации“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посещението на експертите на международната агенция ще продължи до края на седмицата. Мисията ще разгледа не само възможността Софийският университет да управлява новата магистърска програма, но и националната политика в областта на подготовката на специалисти за нуждите на ядрената индустрия в България.

Участие в мероприятието взеха представители на МААЕ, Министерство на образованието и науката, Агенцията за ядрено регулиране и Софийски университет. По време на срещата в сградата на ядрения регулатор бяха представени магистърските програми на Международната академия за ядрен мениджмънт на МААЕ, Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022 – 2032 г., както и съществуващите магистърски програми в Софийски университет, свързани с Международната академия за ядрен мениджмънт.

Международната агенция за атомна енергия открива новата си програма Lise Meitner (LMP), която е насочена върху кариерното развитие на жените в ядрената сфера. Програмата има за цел да насърчи професионалното развитие на жените, да разшири техния опит с технически и управленски умения, както и да спомогне за създаването на общност от жени ядрени специалисти. Програмата стартира на 8 март 2023 г., когато се отбелязва Международният ден на жената.

Програмата предвижда професионални посещения на различни ядрени съоръжения, включително съоръжения в процес на изграждане, експлоатация или извеждане от експлоатация, изследователски центрове, научни институции, лаборатории и други, както и участие в лекции и дискусии.

Първите професионални посещения по програмата LMP се очаква да се състоят през юни 2023 г. в Съединените американски щати. Желаещите да кандидатстват за даденото посещение по програмата, могат да направят това до 19 март 2023 година.

На следната интернет страница може да бъде намерена повече информация за програмата LMP, както и начинът за кандидатстване:

https://www.iaea.org/services/key-programmes/lise-meitner-programme/information-for-applicants

На 1 и 2 март 2023 г. на посещение в Агенцията за ядрено регулиране беше делегация от Комисията за атомна енергия на Република Гърция (КАЕГ), ръководена от нейния председател Христос Хусиадас. Целта на визитата бе обмяна на опит в областта на аварийното планиране и готовност, както и при регулирането на управлението на радиоактивните отпадъци. По време на посещението бяха обсъдени и възможностите за разширяване на сътрудничеството между КАЕГ и АЯР в рамките на съществуващото споразумение между двата регулаторни органи.

През втория ден на визитата гръцките колеги посетиха постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови Хан към Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Вносът и износът на радиоактивни източници в световен мащаб нараства в последно време, поради тяхното широко приложение предимно в областта на лъчелечението и нуклеарната медицина и в индустрията.

В началото на тази година Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) за пръв път след публикуването през 2004 г.  на Кодекса за безопасност и сигурност на радиоактивните източници организира среща на отговорните лица (така наречените “контактни точки”) в страните-членки на МААЕ, чиято функция е да осъществяват комуникация, координация и взаимодействие при внос и износ на радиоактивни източници. В срещата участваха 103-ма представители на 76 държави.

Представителят на Агенцията за ядрено регулиране Деяна Досиева, директор на Дирекция “Радиационна защита” (“контактна точка” за България), в своето изказване по време на срещата  подчерта, че “ролята на точката за контакт е важна за комуникацията, координацията и оперативното взаимодействие с всички заинтересовани страни, които носят отговорност за безопасността и сигурността на радиоактивните източници, включително регулаторни органи, митнически служби, доставчици, превозвачи и лицензианти”. Г-жа Досиева сподели своя опит като “контактна точка” през последните пет години, както и някои проблеми и предизвикателства, свързани с вноса и износа на радиоактивни източници в страната.

След приключване на срещата МААЕ публикува на своята интернет-страница резюме за това събитие, включително за прилагането на Кодекса за безопасност и сигурност на радиоактивните източници и Ръководството за внос и износ на радиоактивни източници: https://www.iaea.org/newscenter/news/import-and-export-of-radioactive-sources-iaea-safety-and-security-guidance.

Днес, 9 февруари 2023 г., в сградата на Агенцията за ядрено регулиране се проведе традиционната годишна пресконференция на националния регулатор. В своето резюме председателят на Агенцията Цанко Бачийски представи акценти от дейността на АЯР през изминалата 2022 година.

В своето изложение той засегна основните теми в работата на регулатора: състоянието на ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй“, управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, аварийната готовност и реагиране, радиационната и физическата защита, отчета и контрола на източниците на йонизиращи лъчения и международното сътрудничество. Цанко Бачийски постави акцент върху сериозния въпрос с недостига на квалифицирани кадри в ядрения сектор. Председателят на регулатора обърна внимание на присъстващите журналисти върху активното участие на АЯР при разработването на приетата миналата година Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера.

Журналистическите въпроси изведоха на преден план темата за диверсификацията на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“.

Диалогът с медиите показа, че Агенцията за ядрено регулиране е отворена за активна комуникация по всички въпроси, които представляват обществен интерес.

На 27 януари 2023 година във Виена се проведе Извънредна сесия на Генералната конференция (ГК) на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).     

Основната тема на Извънредната сесия бе дискусия и приемане на индексацията на редовния бюджет на организацията за 2023 г. във връзка с публикувания доклад на Европейската централна банка за инфлацията през 2022 г.

66-ата сесия на ГК през м.септември 2022 г. взе решене за увеличение на редовния бюджет на МААЕ за 2023 г. с 1,7 %. Впоследствие Секретариатът на МААЕ поиска ново увеличение на бюджета с 11,6%, което не бе прието от повечето държави-членки на МААЕ.

В последвалите няколко месечни консултации в рамките на Съвета на управляващите (СУ) на МААЕ бе постигната договореност за увеличение на бюджета с 4,9%, от които 4,1% от вноски на държавите-членки и 0,8% от допълнителни приходи. Важна роля в постигането на консенсус имаше и България като член на СУ за периода 2022-2024 г.

Като компромис в хода на консултациите бе прието и предложението на Групата Г-77+Китай за увеличение и на Фонд Техническо сътрудничество за 2023 г. с 4,9%, от които 1,2% от доброволни вноски на държавите-членки и 3,7% от лихви по депозити. Бе постигнато съгласие и по предложението на Китай за намаляване на приетия таван за разходи за персонал на МААЕ в бюджета от 75% на 74%, като намалението от 1% да бъде използвано за техническо сътрудничество и други дейности. Договорено бе и разходите за персонал на МААЕ да бъде обект и на допълнителен анализ в рамките на Работната група по Редовния бюджет и Фонд Техническо сътрудничество за изготвяне на бюджетните цели за периода 2024-2025 г.

Индексацията на редовния бюджет на МААЕ за 2023 г. бе приета с консенсус от делегатите на Извънредната сесия, което представлява разумен компромис, който ще обезпечи нормалното функциониране на МААЕ.

На основание чл.26, ал.2 от Административно- процесуалния кодекс, във връзка с чл.166, ал.2 от Данъчно- осигурителния кодекс /ДОПК/ и чл.162,ал.2, т.2  и т.9 от ДОПК, уведомяваме заинтересованите лица за издадени актове за установяване на публични държавни вземания, както следва:

1.СЪНИ ДЕНТ-АИПДП ЕООД- ЕИК 202092540, издаден акт АА-03-20/12.12.2022г. за 100,00лв.-главница и 6,58 лв.- лихва;

2.ДКЦ ЕСКУЛАП ЦИТОМЕД ООД- ЕИК 112128788, издаден акт АА-03-35/14.12.2022г. за 275,00лв.- главница и 18,48 лв.-лихва;

3.МБАЛ ЕСКУЛАП ООД- ЕИК 822100491, издаден акт АА-03-27/12.12.2022г. за 200,00лв.- главница и 13,19 лв.- лихва;

4.СМДЛ Гама Вижън ЕООД- ЕИК 131507650, издаден акт АА-03-31/14.12.2022г. за 100,00лв.- главница и 6,72лв. лихва;

5.МЦ Д-р Лонг ЕООД- ЕИК 130188388, издаден акт АА-03-33/14.12.2022г. за 100,00 лв- главница и 6,72лв.- лихва;

6.МЦ АМЕРИКАН СПАЙНЪЛ КЛИНИК ЕООД- ЕИК 203567805, издаден акт АА-03-22/14.12.2022г. за 100,00 лв- главница и 6,59лв.- лихва;

7.СМДЛ ЛАРЕЙ ООД- ЕИК 203314054, издаден акт АА-03-21/12.12.2022г. за 100,00 лв- главница и 6,59лв.- лихва;

8.СМДЛДОД ЗВЕЗДА 2020 ЕООД- ЕИК 204403381, издаден акт АА-03-23/12.12.2022г. за 100,00 лв- главница и 6,59лв.- лихва;

Делегация на Ядрения регулаторен орган на Република Турция е на посещение в България. Делегацията е ръководена от Мехмет Фатих Аптекин и Мемдух Фатих Чинар, членове на борда на ядрения регулатор, и вицепрезидента д-р Огюз Джан. В състава й са включени и експерти от отдел „Радиационна защита“ на регулатора.

През 2022 година Агенцията за ядрено регулиране и Ядреният регулаторен орган на Република Турция подписаха Меморандум за разбирателство за сътрудничество и обмен на информация в областта на ядрената безопасност и сигурност. Въз основа на Меморандума двете страни се договориха да бъде осъществена визита в България от две групи експерти в областта на радиоактивните отпадъци:  първата – между 5 и 8 декември 2022 година, втората – в края на януари 2023 година.

Турската делегация посети някои от обектите на ДП РАО, разположени на площадката на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – Съоръжението за плазмено изгаряне, Съоръжението за преработване и съхраняване на РАО и изграждащото се Национално хранилище за погребване на РАО.

В Информационния център на ДП РАО в Козлодуй на гостите бяха представени видео-материали за дейността на ДП РАО в областта на управлението на радиоактивните отпадъци.

По време на посещението в България експертите от АЯР ще запознаят гостите със законодателната база, регулаторните изисквания и практики у нас при  управлението на радиоактивните отпадъци. Турските експерти проявяват голям интерес към опита на АЯР в тази област във връзка с изграждането на атомната централа в Аккую.

В периода 14-18 ноември, председателят на АЯР Цанко Бачийски, като заместник на гуверньора за България в Съвета на управляващите (СУ) на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – посланик Емилия Кралева, участва в редовните заседания на Комитета по техническо сътрудничество (КТС) и СУ на МААЕ. Те се проведоха в седалището на Агенцията във Виена, Австрия. България е член на СУ на МААЕ за период 2022-2024 година.

Сред основните теми в дискусиите на СУ бяха предложението на Секретариата на МААЕ за актуализация на бюджета на Агенцията за 2023 г. и Програмата за техническо сътрудничество на МААЕ за 2023 г., която бе обсъдена и одобрена на заседанието на КТС.

Програмата за техническо сътрудничество на МААЕ е основният механизъм за трансфер на ядрени технологии и знания за мирно използване на ядрената енергия. Сътрудничеството обхваща различни сфери на приложение на ядрените технологии – ядрена безопасност и сигурност, ядрена енергетика, здравеопазване, селско стопанство, околна среда, управление на ядрените знания. В рамките на настоящата Програма, България изпълнява 7 проекта в областта на запазване на ядрените знания, радиационната защита и селското стопанство и участва в регионални и междурегионални проекти.

В изказването си пред СУ председателят на АЯР потвърди подкрепата на България за изпълнение на представената Програма и отбеляза своевременното изпълнение на задълженията на България към Фонд „Техническо сътрудничество“ и приноса към междурегионалния проект ZODIAK – насочен към развитие на мрежа от ветеринарно-медицински лаборатории за откриване и изучаване на патогени, които се предават от животни на хора. Подчерта важността на сътрудничеството в областта на управление на ядрените знания, което е приоритет за страната в контекста на приетата от България Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрения сектор (2022 – 2032 г.) и призова за ангажиране на достатъчно средства за ефективно изпълнение на проектите по тази тема.

Съветът на управляващите на МААЕ прие Програмата за техническо сътрудничество на МААЕ за 2023 г. и разгледа предложението за актуализация на бюджета на Агенцията за 2023 г. Разговорите по бюджета на МААЕ за 2023 г. ще продължат в рамките на тази година.

Съгласно приетия дневен ред, на заседанието на СУ се разгледаха и теми, свързани със Съвместния всеобхватен план за действие и прилагането на гаранциите за неразпространение в Иран, ядрената програма на Корейската народна демократична република, отражението на войната в Украйна върху състоянието на ядрената безопасност,  сигурност и прилагане на гаранциите и др.

СУ на МААЕ прие резолюция, с която приканва Иран да спази споразумението си с МААЕ за прилагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и резолюция, с която приканва Руската федерация да се оттегли от Запорожката ядрена централа, за да се възстанови регулаторния контрол от страна на Украинския ядрен регулатор, както и провеждането на инспекциите на МААЕ по прилагане на гаранциите за неразпространение.

На 9 ноември 2022 г. Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране (WENRA) направи изявление относно значението на ядрената безопасност в контекста на настоящата енергийна криза. Превод на изявлението е направен в текста по-долу.

„С възникващата енергийна криза и нарастващата загриженост в Европа относно възможността за постигане на краткосрочен, средносрочен и дългосрочен баланс между производството и потреблението на електроенергия и необходимостта от справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, WENRA отчита увеличеното желание в някои страни, ядрените електроцентрали да допринесат за енергийния микс чрез преразглеждане на съществуващи дати за закриване, удължаване на живота на съществуващи атомни централи или чрез крупни програми за изграждане на нови мощности.

WENRA също така отбелязва, че войната в Украйна е засилила необходимостта някои страни да преразгледат енергийната си независимост от нова гледна точка.

Този сценарий има потенциал да окаже излишен натиск и тежест върху заинтересованите страни в ядрената сфера, включително върху ядрените регулатори. За да се избегне това:

1. WENRA препоръчва решенията за енергийната политика да се вземат своевременно и да останат стабилни в дългосрочен план. Отсъствието на предвидимост и липсата на стабилност са вредни за ядрената безопасност.
2. Правителствата и другите заинтересовани страни трябва да отчитат, че лицензиантите носят основната отговорност за безопасността. От лицензиантите се очаква да докажат безопасността на своите дейности и да представят тези доказателства във времева рамка, която да позволява подходящо време за адекватен регулаторен преглед.
3. Постоянната независимост на вземането на регулаторни решения е от съществено значение. Членовете на WENRA се ангажират да работят ефективно и ефикасно, за да вземат регулаторни решения своевременно.“

Изявлението е публикувано на адрес: https://www.wenra.eu/node/211