Днес, 12 февруари 2025 г., се състоя традиционната годишна пресконференция на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В своето изложение председателят на АЯР г-н Цанко Бачийски представи основни акценти в дейността на агенцията през изминалата година.

Сред основните теми, които председателят включи в своето експозе, бяха резултатите от проведено социологическо проучване за разпознаваемостта на Агенцията за ядрено регулиране, успешно протеклата партньорска проверка за преглед на регулаторната дейност на България в областта на ядрената безопасност, радиационната защита и управлението на радиоактивни отпадъци. Цанко Бачийски отново акцентира върху въпроса с недостига на квалифицирани кадри в ядрения сектор и усилията, които агенцията полага за неговото решаване.

Събитието беше уважено от голям брой журналисти, които имаха възможност да зададат своите въпроси към ръководството на АЯР. Част от темите, които журналистическите въпроси изведоха на преден план, бяха свързани с прехода на блок 5 на АЕЦ „Козлодуй“ към нов тип ядрено гориво, лицензионния процес на нови ядрени мощности, изграждането и въвеждането в експлоатация на Националното хранилище за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, както и въпроси, свързани с безопасното използване на източници на йонизиращи лъчения.

Днес, 29.11.2024 г., се състоя официалното закриване на партньорската проверка за преглед на регулаторната дейност на България в областта на ядрената безопасност, радиационната защита и управлението на радиоактивни отпадъци.

В заключение екипът от експерти на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заяви, че България има всеобхватна и стабилна регулаторна рамка за ядрена и радиационна безопасност. Мисията установи, че цялостното представяне на регулаторната система на България може да бъде подобрено с приемането на национална политика и стратегия за безопасност в съответствие със стандартите за безопасност на МААЕ.

Партньорската проверка за регулаторен преглед (IRRS мисия) беше проведена по искане на правителството на България, домакини на която бяха Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и Министерството на здравеопазването (МЗ).  От 17 до 29 ноември мисията осъществи преглед на българската национална регулаторна рамка за ядрена и радиационна безопасност, безопасното управление на радиоактивни отпадъци и транспортната безопасност.

Целта на IRRS мисията е да подобри ефективността на националните правни и регулаторни инфраструктури, прилагайки стандартите за безопасност на МААЕ и международните добри практики, като същевременно потвърждават отговорността на всяка държава за гарантиране на ядрена и радиационна безопасност. Това е втората пълномащабна IRRS мисия за България от началото на IRRS програмата на МААЕ през 2006 г.

Екипът на IRRS мисията включваше 16 експерти от 15 държави-членки, двама наблюдатели и трима представители на МААЕ.

По време на 12-дневната мисия екипът от международни експерти проведе срещи със служители на АЯР и МЗ, участва в инспекции в АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) в Козлодуй, „Контролтест“ – компания, работеща в областта на разрушителния и безразрушителния контрол,  Theta Consult – работеща в областта на радиационния контрол и радиационната защита, и Acibadem City Clinic.

В България ядрената енергия осигурява около 40% от електроенергията в страната чрез АЕЦ „Козлодуй“ чрез два реактора с вода под налягане, всеки от които с инсталирана мощност 1000 MWe. Съгласно българската ядрена програма се планира строежа на две нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, използвайки технологията АР1000. В страната ядрени и радиационни технологии се използват още в медицината, промишлеността и научните изследвания.

„България разполага с цялостна и утвърдена регулаторна инфраструктура за ядрена и радиационна безопасност. Предизвикателство за Агенцията за ядрено регулиране ще бъде подготовката за осъществяване на регулаторен контрол във връзка с очакваното разширяване на ядрената програма на България“, каза ръководителят на екипа на IRRS мисията Зия Хюсеин Шах, генерален директор на Пакистанския ядрен регулаторен орган (PNRA). „Препоръчваме България да подобри допълнително своята рамка за радиационна защита, особено в медицинския сектор.“

Екипът на IRRS мисията отбеляза, че АЯР има култура на непрекъснато усъвършенстване и е опитен и компетентен регулатор, който изпълнява законовите си задължения без допускане на външно влияние. Идентифицирани бяха и няколко области на добро представяне в това число:

• Комуникационната политика на АЯР, чрез която активно се привличат ключови заинтересовани страни посредством уебсайт, социални медии и редовни пресконференции, на които се предоставя актуална информация за ядрената и радиационна безопасност в България.
• Ежедневните комуникации между инспекторите и представителите на ръководството на АЯР гарантират, че регулаторът по всяко време е информиран относно състоянието на безопасността на ядрените инсталации, което позволява навременни реакции при необходимост.
• АЯР поддържа изчерпателен регистър и база данни на източниците на йонизиращо лъчение (ИЙЛ) с данни, въведени от лицензиантите, което позволява на регулаторът систематично да проверява състоянието на ИЙЛ в съоръженията и да проследява вноса и износа на тези източници в реално време.
• Наредбата, регулираща осигуряване на защита по време на медицинско облъчване, очертава разпоредбите, обосноваващи медицинското облъчване, включващо както лекаря, даващ предписанието, така и практикуващия радиолог, особено в случаи на фетуси, деца и асимптоматични лица.

В заключителния доклад от мисията към правителството бяха отправени препоръки и предложения за подобряване на регулаторната рамка, които включват:

• Приемане на национална политика и стратегия за безопасност, съдържаща всички елементи в съответствие със стандартите за безопасност на МААЕ.
• Адекватно увеличаване на бюджета на АЯР с цел да бъдат обезпечени регулаторните дейности, свързани с планираното разширяване на ядрената програма на България.
• Гарантиране наличието на цялостна дългосрочна стратегия за развитие на човешките ресурси за АЯР и МЗ, в която да е предвидено адекватно възнаграждение на персонала на регулаторния орган, сравнимо с възнагражденията на други национални организации в ядрената област.
• Финализиране на прегледа на Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.

Към АЯР и МЗ също бяха отправени препоръки и предложения, а именно:

• АЯР трябва да проведе независима оценка на ръководството за безопасност и културата на безопасност в цялата организация.
• АЯР трябва да обмисли въвеждането на процеси на преглед и ревизия на наредбите и ръководствата по систематичен и навременен начин.
• МЗ трябва да обмисли разработването на регулиращи ръководства за освобождаване на пациенти, които са били подложени на терапевтични радиологични процедури с имплантирани закрити източници.

В заключение г-н Цанко Бачийски, председател на АЯР, каза: „Изказваме нашата сърдечна благодарност към екипа на IRRS мисията и българските партньори за всеотдайните им усилия през последните две седмици“, и добави: „IRRS мисията потвърждава нашия ангажимент за непрекъснато подобряване на ядрената и радиационната безопасност. АЯР ще използва резултатите от мисията за по-нататъшно укрепване на регулаторните способности и националната инфраструктура за безопасност“.

Окончателният доклад на екипа на IRRS мисията ще бъде предоставен на правителството на България след около три месеца.

Стандарти за безопасност на МААЕ

Стандартите за безопасност на МААЕ предоставят стабилна рамка от основни принципи, изисквания и насоки за осигуряване на безопасността. Те отразяват международния консенсус и служат като глобална насока за защита на хората и околната среда от вредното въздействие на йонизиращото лъчение.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) подкрепя научните изследвания по своите проекти, които се финансират от МААЕ. Тези съвместни изследователски дейности обикновено се изпълняват чрез координирани изследователски проекти (CRP), които обединяват изследователски институти както в развиващите се, така и в развитите държави-членки, за да си сътрудничат по изследователски теми от общ интерес. Изследователски и технически договори и споразумения за научни изследвания се възлагат на институти в държавите-членки за извършване на изследователска работа съгласно тези CRP.

Всеки създаден CRP се състои от мрежа от 10 до 15 изследователски института, които работят координирано в продължение на три до пет години за придобиване и разпространение на нови знания.

Още информация какво представляват координираните изследователски проекти и как може да се включите към тях може да откриете на сайта на МААЕ:

https://www.iaea.org/services/coordinated-research-activities/how-crps-work

В тази връзка ви предоставяме информация за най-новите координирани изследователски проекти, в които може да се включите при проявен интерес, като всеки един има свои крайни срокове за присъединяване към него: https://www.iaea.org/services/coordinated-research-activities.

Днес, 18 ноември 2024 г., беше официално открита партньорската проверка за преглед на регулаторната дейност на България в областта на ядрената безопасност, радиационната защита и управлението на радиоактивни отпадъци. Сред официалните лица на откриващата среща бяха г-н Зиа Шах, ръководител на екипа от международни експерти, г-жа Добромира Карева, заместник-министър на здравеопазването, и г-н Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране. В откриването участие взеха още представители на АЯР, на Министерството на здравеопазването и на Националния център по радиобиология и радиационна защита.

Integrated Regulatory Review Service или така наречената IRRS мисия е организирана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и ще продължи до 29 ноември 2024 г. В нея участват 19 чуждестранни експерти от различни сфери на ядрената безопасност и радиационната защита. В екипа на мисията като наблюдатели са включени представители на Европейската комисия и регулаторния орган на Тайланд.

Мисията е инициирана по покана на българското правителство с цел да бъде прегледано и оценено съответствието на регулаторната рамка, инфраструктура и дейности със стандартите и изискванията на МААЕ в областта на ядрената безопасност, радиационната защита и управлението на радиоактивни отпадъци.

Провеждането на IRRS мисията е в съответствие с препоръката на Директивата на ЕС за ядрена безопасност, която насърчава периодични прегледи на националните рамки и самооценки на компетентните надзорни органи за подобряване на ядрената безопасност на всеки десет години.

На 13 ноември 2024 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране  поднови лицензията за извеждане от експлоатация на блок 1 на АЕЦ “Козлодуй” и лицензията за извеждане от експлоатация на блок 2 на АЕЦ “Козлодуй”. На основание параграф 12 от Закона за изменение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, обнародван в Държавен вестник, бр. 27 от 29 март 2024 г., е издадена обща лицензия за извеждане от експлоатация на първи и втори енергийни блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Лицензията е със срок 10 години. Дейностите по лицензията ще се извършат от Специализирано поделение „Извеждане от експлоатация 1-4 блок“ на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране връчи удостоверения за успешно преминат стаж на четирима студенти, участвали в програмата за платени стажове на ядрения регулатор тази година. През месец октомври студентите стажуваха в различни структури на АЯР, където имаха възможност да се запознаят отблизо с работата на инспекторите на регулаторния орган. По време на престоя си в АЯР на стажантите бяха представени всички аспекти от дейността на Агенцията. В специализираните дирекции, където бяха разпределени, им беше възложено да работят по стажантски казус, който на финала представиха и защитиха пред колеги от АЯР.

Студентите, които тази година бяха на платени стажове в АЯР, са Бранимира Маркова от катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ в Технически университет – София, Дебора Митева от Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и Емил Кочев и Петър Тухчиев от Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“.

От 30 септември до 3 октомври 2024 г. в Люксембург се проведе семинар за преглед на докладите за самооценка на страните членки на Европейския съюз във връзка с втората Тематична партньорска проверка на тема „Противопожарна защита“ в ядрени инсталации. В него взеха участие повече от 125 експерти от 22 европейски държави в това число представители на национални регулаторни органи, на оператори на ядрени инсталации, технически експертни групи, международни организации, както и представители на Европейската комисия и страни наблюдателки. От българска стана участие взеха експерти от Агенцията за ядрено регулиране, АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и инженерингови организации.

Семинарът е част от дейностите за сътрудничество между органите на държавите-членки на Европейския съюз съгласно Директивата за ядрена безопасност. Неговата цел беше да улесни обмена на информация относно експлоатационния опит и националните подходи в различните тематични области на противопожарната защита, като анализ на пожарната безопасност, пасивна и активна противопожарна защита, предотвратяване на пожари и др.  Крайната цел беше да се идентифицират индивидуални области на добро представяне, както и области за подобрение на всяка от участващите държави.

Днес председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски откри първото издание на Училище по ядрено регулиране, което се провежда от 26 до 28 септември 2024 г. в Боровец. Мероприятието се организира от българския регулатор в партньорство с Център за ядрени компетенции Козлодуй. Избраният формат дава възможност за придобиване на теоретични и практически знания.

В първото регулаторно училище участват 18 студенти  от български университети, както и експерти от ядрения сектор. Сред лекторите освен специалисти от АЯР са още представители на Международната агенция за атомна енергия, Агенцията за ядрена енергия към ОИСР, Европейската комисия, Комисията за ядрено регулиране на САЩ и на гръцкия регулаторен орган.