Аварийно планиране

Аварийното планиране е създаване на система от мерки за защита, които да бъдат приложени в случай на ядрена или радиационна авария, като основната цел е защитата на персонала, населението и околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения.
Основните правила за планиране и осъществяване на защитата в случай на ядрена или радиационна авария в Република България са установени в Законът за защита при бедствия (ЗЗБ), Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, Наредбата за радиационна защита и Наредба №28 на Министерство на здравеопазването за условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случай на радиационна авария.
В ЗЗБ се съдържат изискванията за разработване на аварийни планове за защита при бедствия на национално, областно и общинско ниво, които задължително съдържат част, отнасяща се за ядрена и радиационна авария. В тези планове се определят както мерките за защита на населението и околната среда, така и необходимите действия на институциите, които са част от Единната спасителна система на Република България.
В Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, за ядрени съоръжения, обекти и дейности с ИЙЛ са установени извикванията за изготвяне на вътрешни аварийни планове, които определят мерките за защита на персонала и действията, предназначени за смекчаване на последствията от авария.
Аварийните планове на всички нива се изготвят с отчитане на взаимните им връзки, като целта е постигане на единен и координиран механизъм на действие, гарантиращ ефективна защита.