Вижте всички Ръководители на АЯР

Ръководители на АЯР

История на АЯР

1957

С Разпореждане на МС № 603 от 04.06.1957 г се създава Комитет по мирното използване на атомната енергия (КМИАЕ) с основната задача: “да се занимава с всички въпроси за мирното използване на атомната енергия в България, да поддържа пряка връзка с органите по мирното използване на атомната енергия в другите страни и с международната организация по използване на атомната енергия за мирни цели”, както и да представи “цялостен план за развитие на атомните изследвания у нас”.

Организацията представлява България в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна (създаден през 1956 г.) и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), учредена през 1957 г.

1958

Към КМИАЕ се създават пет комисии: за физически и технически науки; за химически науки; за биологически и агробиологически науки; за медицински науки и за енергетика. Така КМИАЕ осъществява контролни и координиращи функции, насочени към научноизследователската дейност, медицината, промишлеността и селското стопанство. В резултат на това за кратко време в страната се създават радиоизотопни лаборатории и секции към Физическия институт на БАН, Физическия факултет на Софийския университет и към други висши учебни заведения и институти.

1961

Извършен е физическият пуск на българския изследователски ядрен реактор. Съдбата на ИРТ-2000 през онези години е тясно преплетена с тази на КМИАЕ. От 1957 г. до 1969 г. зам. председател на КМИАЕ е акад. Г. Наджаков, директор на Физическия институт с Атомно научно-експериментална база на БАН. През 1962 г. изследователският реактор влиза за кратко като съставно звено на КМИАЕ.

1965

Със създаването на КМИАЕ започва изграждането на нормативната база за използване на атомната енергия. Първият акт в тази област е Решение на МС за утвърждаване на временен правилник за работа с радиоактивни изотопи, за реда за планиране, доставка, разпределение и транспортиране на радиоактивни изотопи и за начина на отчитане на тяхното движение в Народна Република България.

1971

КМИАЕ става част от Комитета за научно-технически прогрес и висше образование. Това изиграва ключова роля за насърчаването и развитието на ядрените науки и технологии.

1975

С постановление № 31 на Министерския съвет от 15 март 1975 г. задачите на комитета се разширяват, като му се възлагат да координира и контролира изпълнението на задачите по мирното използване на атомната енергия, спазването на правилата за безопасна експлоатация на АЕЦ и функционирането на вътрешния и външния дозиметричен контрол.

1980

С Указ № 1306 на Държавния съвет на НРБ на КМИАЕ се възлага държавният контрол по ядрена безопасност на ядрените съоръжения и по отчитането, съхраняването и превозването на ядрения материал. С нормативния документ се регламентира издаването на технически предписания и осъществяването оперативния контрол от инспектори на КМИАЕ.

1985

Приет е първият Закон за използване на атомна-та енергия за мирни цели (ЗИАЕМЦ) от Народното събрание, с който се създава Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). Законът регламентира отношенията, свързани с развитието на атомната енергетика и контрола на ядрената безопасност. За първи път в един акт се уреждат както институционалните въпроси, така и основните принципи при използване на атомната енергия, правилата за осъществяване на държавния контрол, вкл. разрешителен режим за дейностите, подлежащи на контрол. Със Закона е създаден специализиран орган към Комитета – Инспекция по безопасно използване на атомната енергия (ИБИАЕ), която да упражнява държавния надзор по ядрена безопасност и радиационен контрол. Функциите на Инспекцията включват издаване на разрешения за определени видове дейности и осъществяване оперативен контрол.

1992

В изпълнение на ЗИАЕМЦ към Комитета е обособен фонд „Ядрени изследвания и ядрена и радиационна безопасност”. Въведено е конкурсното начало при кандидатстване за финансиране на научноизследователски разработки.

1995

Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на ЗИАЕМЦ от 1985 г., с който се регулират пазарните отношения в използването на източници на йонизиращи лъчения. Така националното законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за Гражданска отговорност за ядрена вреда. Създават се два фонда – “Безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци” и “Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”.

С измененията в ЗИАЕМЦ се осигурява ясно разграничаване на функциите на регулиращия орган от тези на експлоатиращите организации. Създадени са консултативни органи към Комитета – Съвет по безопасност на ядрените съоръжения и Съвет по радиационна защита.

Комитетът развива дейност в три направления: контрол на ядрената безопасност, научно-техническо развитие и административно. Дейността в първото направление се реализира от ИБИАЕ. Тя включва контрол и лицензионна дейност по безопасно използване на атомната енергия, аварийно планиране и готовност. Научно-техническото направление реализира политиката в областта на ядрената енергетика и приложението на ядрените технологии в промишлеността, медицината и селското стопанство.

2002

Приет е Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). С Постановление № 199 на МС от 29 август 2002 г., КИАЕМЦ се преобразува в Агенция за ядрено регулиране. Съгласно Устройствения правилник на АЯР, председателят на Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт, който осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво.

Основните функции на АЯР са свързани с дейностите по лицензиране, осъществяване на регулиращ контрол, извършване на оценки и анализи на безопасността, разработване на регулаторни изисквания, поддържане на аварийна готовност и осъществяване на международното сътрудничество на България в областта на неговата компетентност.

ЗБИЯЕ е съобразен със съвременните тенденции в областта на ядреното законодателство, включително законодателната практика на страните от Европейския съюз в тази област.

2004

През периода 2002-2004 г. са разработени и приети от Министерски съвет 20 нови Наредби, уреждащи прилагането на ЗБИАЕ. Наредбите покриват практически всички области подлежащи на регулиране. Те са в съответствие с Европейското законодателство и международно признатите стандарти за безопасност на МААЕ и отчитат разработените референтни нива по безопасност на WENRA.

2010 – 2018

За постигне на хармонизация с промените в законодателството на Европейския съюз и с новите стандарти на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) са приети изменения и допълнения в Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).

Въведени са промени в лицензионния и разрешителен режим за дейности с източници на йонизиращи лъчения в медицината и индустрията.

Въвежда се лицензия за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, която да замени разрешението за извеждане от експлоатация.

Направени са изменения и допълнения към 8 Наредби и са приети 3 нови наредби – Наредба за основните норми за радиационна защита, Наредба за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди и Наредба за осигуряване на безопасност на ядрените централи, с която се транспонира Директива 2014/87/Евратом от 8.07.2014 за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации и са въведени референтни нива на WENRA.

Със ЗБИЯЕ е приета нова Наредба за радиационна защита и е транспонирана Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5.12.2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение. Обхванати са трите ситуации на облъчване – планирано, съществуващо и аварийно облъчване.

Изменени са и подзаконовите нормативни актове на Министерски съвет: Наредба за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия; Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия; Наредбата за реда за заплащане на таксите по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

2019 – 2021

Един от основните акценти в дейността на АЯР през 2019 г. е подновяването на лицензията за експлоатация на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Извършените оценки от експертите на АЯР, както и възложената на външна организация експертиза на представените документи установиха, че са налице необходимите условия за безопасна експлоатация на блока през заявения 10-годишен срок и лицензията беше подновена.

Агенцията поднови и лицензията на ДП „Радиоактивни отпадъци“ за експлоатация на съоръжение за управление на РАО чрез специализирано поделение СП „ПХЗАО-Нови хан“ със срок на действие до края на 2025г.

От началото на 2020 г. експертите на АЯР полагат усилия за завършване на процедурата по присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) .На 30 януари същата година в София се проведе експертно-техническа среща между представители на АЯЕ и АЯР. В резултат на успешно приключилия процес България получи покана от ОИСР и потвърди членството си в АЯЕ от 1 януари 2021г.

Вижте всички Ръководители на АЯР

Ръководители на АЯР

История на АЯР

С Разпореждане на МС № 603 от 04.06.1957 г се създава Комитет по мирното използване на атомната енергия (КМИАЕ) с основната задача: “да се занимава с всички въпроси за мирното използване на атомната енергия в България, да поддържа пряка връзка с органите по мирното използване на атомната енергия в другите страни и с международната организация по използване на атомната енергия за мирни цели”, както и да представи “цялостен план за развитие на атомните изследвания у нас”.
Организацията представлява България в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна (създаден през 1956 г.) и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), учредена през 1957 г.

С Разпореждане на МС № 603 от 04.06.1957 г се създава Комитет по мирното използване на атомната енергия (КМИАЕ) с основната задача: “да се занимава с всички въпроси за мирното използване на атомната енергия в България, да поддържа пряка връзка с органите по мирното използване на атомната енергия в другите страни и с международната организация по използване на атомната енергия за мирни цели”, както и да представи “цялостен план за развитие на атомните изследвания у нас”.
Организацията представлява България в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна (създаден през 1956 г.) и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), учредена през 1957 г.

1961 Извършен е физическият пуск на българския изследователски ядрен реактор. Съдбата на ИРТ-2000 през онези години е тясно преплетена с тази на КМИАЕ. От 1957 г. до 1969 г. зам. председател на КМИАЕ е акад. Г. Наджаков, директор на Физическия институт с Атомно научно-експериментална база на БАН. През 1962 г. изследователският реактор влиза за кратко като съставно звено на КМИАЕ.

1965
Със създаването на КМИАЕ започва изграждането на нормативната база за използване на атомната енергия. Първият акт в тази област е Решение на МС за утвърждаване на временен правилник за работа с радиоактивни изотопи, за реда за планиране, доставка, разпределение и транспортиране на радиоактивни изотопи и за начина на отчитане на тяхното движение в Народна Република България.

1971
КМИАЕ става част от Комитета за научно-технически прогрес и висше образование. Това изиграва ключова роля за насърчаването и развитието на ядрените науки и технологии.

1975
С постановление № 31 на Министерския съвет от 15 март 1975 г. задачите на комитета се разширяват, като му се възлагат да координира и контролира изпълнението на задачите по мирното използване на атомната енергия, спазването на правилата за безопасна експлоатация на АЕЦ и функционирането на вътрешния и външния дозиметричен контрол.

1980
С Указ № 1306 на Държавния съвет на НРБ на КМИАЕ се възлага държавният контрол по ядрена безопасност на ядрените съоръжения и по отчитането, съхраняването и превозването на ядрения материал. С нормативния документ се регламентира издаването на технически предписания и осъществяването оперативния контрол от инспектори на КМИАЕ.

1985
Приет е първият Закон за използване на атомна-та енергия за мирни цели (ЗИАЕМЦ) от Народното събрание, с който се създава Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). Законът регламентира отношенията, свързани с развитието на атомната енергетика и контрола на ядрената безопасност. За първи път в един акт се уреждат както институционалните въпроси, така и основните принципи при използване на атомната енергия, правилата за осъществяване на държавния контрол, вкл. разрешителен режим за дейностите, подлежащи на контрол. Със Закона е създаден специализиран орган към Комитета – Инспекция по безопасно използване на атомната енергия (ИБИАЕ), която да упражнява държавния надзор по ядрена безопасност и радиационен контрол. Функциите на Инспекцията включват издаване на разрешения за определени видове дейности и осъществяване оперативен контрол.

1992
В изпълнение на ЗИАЕМЦ към Комитета е обособен фонд „Ядрени изследвания и ядрена и радиационна безопасност”. Въведено е конкурсното начало при кандидатстване за финансиране на научноизследователски разработки.

1995
Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на ЗИАЕМЦ от 1985 г., с който се регулират пазарните отношения в използването на източници на йонизиращи лъчения. Така националното законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за Гражданска отговорност за ядрена вреда. Създават се два фонда – “Безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци” и “Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”.
С измененията в ЗИАЕМЦ се осигурява ясно разграничаване на функциите на регулиращия орган от тези на експлоатиращите организации. Създадени са консултативни органи към Комитета – Съвет по безопасност на ядрените съоръжения и Съвет по радиационна защита.
Комитетът развива дейност в три направления: контрол на ядрената безопасност, научно-техническо развитие и административно. Дейността в първото направление се реализира от ИБИАЕ. Тя включва контрол и лицензионна дейност по безопасно използване на атомната енергия, аварийно планиране и готовност. Научно-техническото направление реализира политиката в областта на ядрената енергетика и приложението на ядрените технологии в промишлеността, медицината и селското стопанство.

2002
Приет е Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). С Постановление № 199 на МС от 29 август 2002 г., КИАЕМЦ се преобразува в Агенция за ядрено регулиране. Съгласно Устройствения правилник на АЯР, председателят на Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт, който осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво.
Основните функции на АЯР са свързани с дейностите по лицензиране, осъществяване на регулиращ контрол, извършване на оценки и анализи на безопасността, разработване на регулаторни изисквания, поддържане на аварийна готовност и осъществяване на международното сътрудничество на България в областта на неговата компетентност.
 
ЗБИЯЕ е съобразен със съвременните тенденции в областта на ядреното законодателство, включително законодателната практика на страните от Европейския съюз в тази област.

2004
През периода 2002-2004 г. са разработени и приети от Министерски съвет 20 нови Наредби, уреждащи прилагането на ЗБИАЕ. Наредбите покриват практически всички области подлежащи на регулиране. Те са в съответствие с Европейското законодателство и международно признатите стандарти за безопасност на МААЕ и отчитат разработените референтни нива по безопасност на WENRA.

2010 – 2018
За постигне на хармонизация с промените в законодателството на Европейския съюз и с новите стандарти на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) са приети изменения и допълнения в Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
Въведени са промени в лицензионния и разрешителен режим за дейности с източници на йонизиращи лъчения в медицината и индустрията.
Въвежда се лицензия за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, която да замени разрешението за извеждане от експлоатация.
 
Направени са изменения и допълнения към 8 Наредби и са приети 3 нови наредби – Наредба за основните норми за радиационна защита, Наредба за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди и Наредба за осигуряване на безопасност на ядрените централи, с която се транспонира Директива 2014/87/Евратом от 8.07.2014 за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации и са въведени референтни нива на WENRA.
 
Със ЗБИЯЕ е приета нова Наредба за радиационна защита и е транспонирана Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5.12.2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение. Обхванати са трите ситуации на облъчване – планирано, съществуващо и аварийно облъчване.
Изменени са и подзаконовите нормативни актове на Министерски съвет: Наредба за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия; Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия; Наредбата за реда за заплащане на таксите по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

2019 – 2021
Един от основните акценти в дейността на АЯР през 2019 г. е подновяването на лицензията за експлоатация на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Извършените оценки от експертите на АЯР, както и възложената на външна организация експертиза на представените документи установиха, че са налице необходимите условия за безопасна експлоатация на блока през заявения 10-годишен срок и лицензията беше подновена.
 
Агенцията поднови и лицензията на ДП „Радиоактивни отпадъци“ за експлоатация на съоръжение за управление на РАО чрез специализирано поделение СП „ПХЗАО-Нови хан“ със срок на действие до края на 2025г.
От началото на 2020 г. експертите на АЯР полагат усилия за завършване на процедурата по присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) .На 30 януари същата година в София се проведе експертно-техническа среща между представители на АЯЕ и АЯР. В резултат на успешно приключилия процес България получи покана от ОИСР и потвърди членството си в АЯЕ от 1 януари 2021г.

Вижте всички Ръководители на АЯР

Ръководители на АЯР

History of BNRA

С Разпореждане на МС № 603 от 04.06.1957 г се създава Комитет по мирното използване на атомната енергия (КМИАЕ) с основната задача: “да се занимава с всички въпроси за мирното използване на атомната енергия в България, да поддържа пряка връзка с органите по мирното използване на атомната енергия в другите страни и с международната организация по използване на атомната енергия за мирни цели”, както и да представи “цялостен план за развитие на атомните изследвания у нас”.
Организацията представлява България в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна (създаден през 1956 г.) и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), учредена през 1957 г.

С Разпореждане на МС № 603 от 04.06.1957 г се създава Комитет по мирното използване на атомната енергия (КМИАЕ) с основната задача: “да се занимава с всички въпроси за мирното използване на атомната енергия в България, да поддържа пряка връзка с органите по мирното използване на атомната енергия в другите страни и с международната организация по използване на атомната енергия за мирни цели”, както и да представи “цялостен план за развитие на атомните изследвания у нас”.
Организацията представлява България в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна (създаден през 1956 г.) и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), учредена през 1957 г.

1961 Извършен е физическият пуск на българския изследователски ядрен реактор. Съдбата на ИРТ-2000 през онези години е тясно преплетена с тази на КМИАЕ. От 1957 г. до 1969 г. зам. председател на КМИАЕ е акад. Г. Наджаков, директор на Физическия институт с Атомно научно-експериментална база на БАН. През 1962 г. изследователският реактор влиза за кратко като съставно звено на КМИАЕ.

1965
Със създаването на КМИАЕ започва изграждането на нормативната база за използване на атомната енергия. Първият акт в тази област е Решение на МС за утвърждаване на временен правилник за работа с радиоактивни изотопи, за реда за планиране, доставка, разпределение и транспортиране на радиоактивни изотопи и за начина на отчитане на тяхното движение в Народна Република България.

1971
КМИАЕ става част от Комитета за научно-технически прогрес и висше образование. Това изиграва ключова роля за насърчаването и развитието на ядрените науки и технологии.

1975
С постановление № 31 на Министерския съвет от 15 март 1975 г. задачите на комитета се разширяват, като му се възлагат да координира и контролира изпълнението на задачите по мирното използване на атомната енергия, спазването на правилата за безопасна експлоатация на АЕЦ и функционирането на вътрешния и външния дозиметричен контрол.

1980
С Указ № 1306 на Държавния съвет на НРБ на КМИАЕ се възлага държавният контрол по ядрена безопасност на ядрените съоръжения и по отчитането, съхраняването и превозването на ядрения материал. С нормативния документ се регламентира издаването на технически предписания и осъществяването оперативния контрол от инспектори на КМИАЕ.

1985
Приет е първият Закон за използване на атомна-та енергия за мирни цели (ЗИАЕМЦ) от Народното събрание, с който се създава Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). Законът регламентира отношенията, свързани с развитието на атомната енергетика и контрола на ядрената безопасност. За първи път в един акт се уреждат както институционалните въпроси, така и основните принципи при използване на атомната енергия, правилата за осъществяване на държавния контрол, вкл. разрешителен режим за дейностите, подлежащи на контрол. Със Закона е създаден специализиран орган към Комитета – Инспекция по безопасно използване на атомната енергия (ИБИАЕ), която да упражнява държавния надзор по ядрена безопасност и радиационен контрол. Функциите на Инспекцията включват издаване на разрешения за определени видове дейности и осъществяване оперативен контрол.

1992
В изпълнение на ЗИАЕМЦ към Комитета е обособен фонд „Ядрени изследвания и ядрена и радиационна безопасност”. Въведено е конкурсното начало при кандидатстване за финансиране на научноизследователски разработки.

1995
Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на ЗИАЕМЦ от 1985 г., с който се регулират пазарните отношения в използването на източници на йонизиращи лъчения. Така националното законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за Гражданска отговорност за ядрена вреда. Създават се два фонда – “Безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци” и “Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”.
С измененията в ЗИАЕМЦ се осигурява ясно разграничаване на функциите на регулиращия орган от тези на експлоатиращите организации. Създадени са консултативни органи към Комитета – Съвет по безопасност на ядрените съоръжения и Съвет по радиационна защита.
Комитетът развива дейност в три направления: контрол на ядрената безопасност, научно-техническо развитие и административно. Дейността в първото направление се реализира от ИБИАЕ. Тя включва контрол и лицензионна дейност по безопасно използване на атомната енергия, аварийно планиране и готовност. Научно-техническото направление реализира политиката в областта на ядрената енергетика и приложението на ядрените технологии в промишлеността, медицината и селското стопанство.

2002
Приет е Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). С Постановление № 199 на МС от 29 август 2002 г., КИАЕМЦ се преобразува в Агенция за ядрено регулиране. Съгласно Устройствения правилник на АЯР, председателят на Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт, който осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво.
Основните функции на АЯР са свързани с дейностите по лицензиране, осъществяване на регулиращ контрол, извършване на оценки и анализи на безопасността, разработване на регулаторни изисквания, поддържане на аварийна готовност и осъществяване на международното сътрудничество на България в областта на неговата компетентност.
 
ЗБИЯЕ е съобразен със съвременните тенденции в областта на ядреното законодателство, включително законодателната практика на страните от Европейския съюз в тази област.

2004
През периода 2002-2004 г. са разработени и приети от Министерски съвет 20 нови Наредби, уреждащи прилагането на ЗБИАЕ. Наредбите покриват практически всички области подлежащи на регулиране. Те са в съответствие с Европейското законодателство и международно признатите стандарти за безопасност на МААЕ и отчитат разработените референтни нива по безопасност на WENRA.

2010 – 2018
За постигне на хармонизация с промените в законодателството на Европейския съюз и с новите стандарти на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) са приети изменения и допълнения в Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
Въведени са промени в лицензионния и разрешителен режим за дейности с източници на йонизиращи лъчения в медицината и индустрията.
Въвежда се лицензия за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, която да замени разрешението за извеждане от експлоатация.
 
Направени са изменения и допълнения към 8 Наредби и са приети 3 нови наредби – Наредба за основните норми за радиационна защита, Наредба за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди и Наредба за осигуряване на безопасност на ядрените централи, с която се транспонира Директива 2014/87/Евратом от 8.07.2014 за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации и са въведени референтни нива на WENRA.
 
Със ЗБИЯЕ е приета нова Наредба за радиационна защита и е транспонирана Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5.12.2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение. Обхванати са трите ситуации на облъчване – планирано, съществуващо и аварийно облъчване.
Изменени са и подзаконовите нормативни актове на Министерски съвет: Наредба за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия; Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия; Наредбата за реда за заплащане на таксите по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

2019 – 2021
Един от основните акценти в дейността на АЯР през 2019 г. е подновяването на лицензията за експлоатация на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Извършените оценки от експертите на АЯР, както и възложената на външна организация експертиза на представените документи установиха, че са налице необходимите условия за безопасна експлоатация на блока през заявения 10-годишен срок и лицензията беше подновена.
 
Агенцията поднови и лицензията на ДП „Радиоактивни отпадъци“ за експлоатация на съоръжение за управление на РАО чрез специализирано поделение СП „ПХЗАО-Нови хан“ със срок на действие до края на 2025г.
От началото на 2020 г. експертите на АЯР полагат усилия за завършване на процедурата по присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) .На 30 януари същата година в София се проведе експертно-техническа среща между представители на АЯЕ и АЯР. В резултат на успешно приключилия процес България получи покана от ОИСР и потвърди членството си в АЯЕ от 1 януари 2021г.